Отговор:
Човек който няма разум, се нарича “луд” или “психично болен”. А човек, който има разум, но не го използва или не може да го използва, се нарича “ахмак” т.е. глупав човек. Ахмакът е човек със слаб разум, късо-глед във вижданията си, притежател на лош нрав и лекомислен. Той не може да различи полезното от вредното. Мъдростта е силата, която отделя доброто от злото и полезното от вредното. Когато мъдростта, е в по-малко от нужното, се нарича “ахмаклък”. Ахмакът не може да разграничи с точност полезното от вредното.
Ислямските учени повеляват:
“Пази се от приятелсво с ахмак. Защото, с намерение да ти направи добро, би ти довлякъл беда”
(Хазрети Омер “радияаллаху анх”)
“Гризането на нокти, е признак за ахмаклък.”
(Хазрети Али “радияаллаху анх”)
“Намиращият се между ахмаци, би получил унижение от тях. Намиращият се, измежду учени, би получил почит.”
(Имам Джафер-и Садък)
“Да се замени “Ахирета” (религията) със земното, е чист ахмаклък. Най-глупавият измежду създанията е нефсът, поради това, че всичко което желае е заради личната му облага.”
(Имам Раббани)
“Да се изпълняват “нафиле” (допълнителни) намази, при наличието на “каз’а” (некланяни) намази, е ахмаклък (невежие).”
(Хазрети Ебу Бекр “радияаллаху анх” и хазрети Сейид Абдулкадир Ге’ляни “куддисе сиррух”)
“Признак за невежество, е да се оставят личните недостатъци и да се търсят тези на другите хора.”
(Сърр-йи Секати рахметуллахи алейх)
Най-глупавия сред хората е този, който се доверява най-много на своята остроумност. А най-умният сред тях е този, който търси вината единствено в себе си и се допитва до учените за нещата, които незнае.
В невежеството се съдържа и неграмотност. Лекарството за неграмотния, е науката (илм). Ахмакът не може да различи правилното и грешното, като с това допринася за най-различни неприятности. Следователно, за да се спаси човек от вредата на “ахмаклъка”, трябва следва “ехл-и суннетските” учени, които са способни да различават правилното от грешното и които ни информират с полезни знания.
Човек който няма разум, се нарича “луд” или “психично болен”. А човек, който има разум, но не го използва или не може да го използва, се нарича “ахмак” т.е. глупав човек. Ахмакът е човек със слаб разум, късо-глед във вижданията си, притежател на лош нрав и лекомислен. Той не може да различи полезното от вредното. Мъдростта е силата, която отделя доброто от злото и полезното от вредното. Когато мъдростта, е в по-малко от нужното, се нарича “ахмаклък”. Ахмакът не може да разграничи с точност полезното от вредното.
“Пази се от приятелсво с ахмак. Защото, с намерение да ти направи добро, би ти довлякъл беда”
(Хазрети Омер “радияаллаху анх”)
(Хазрети Али “радияаллаху анх”)
(Имам Джафер-и Садък)
(Имам Раббани)
(Хазрети Ебу Бекр “радияаллаху анх” и хазрети Сейид Абдулкадир Ге’ляни “куддисе сиррух”)
(Сърр-йи Секати рахметуллахи алейх)
В невежеството се съдържа и неграмотност. Лекарството за неграмотния, е науката (илм). Ахмакът не може да различи правилното и грешното, като с това допринася за най-различни неприятности. Следователно, за да се спаси човек от вредата на “ахмаклъка”, трябва следва “ехл-и суннетските” учени, които са способни да различават правилното от грешното и които ни информират с полезни знания.
Ахмаците са като група хора по средата на морето. Те нямат никакъв шанс да излязат на брега с лични усилия. Но ако се качат на борда на голям кораб с опитен капитан, биха се добрали до брега. Този който не се качи, е обречен. Затова, който следва “ехл-и суннетските” алими, би се спасил.
В хадис-и шерифи се повелява:
(Алимите (учените), са пътеводители, следвайте алимите).
“Ve ma cevab-ül ahmak-ı illes sükut” = (Най-хубавият отговор, който може да се даде на “невежеството” е мълчанието).
(Твърдо-нравието не е присъщо на мюминът. Поради мекият му нрав, всички го мислят за глупак)
[Дейлеми]
[Дейлеми]
