Той е пророкът, изпратен на общността населяваща област Ниневия, намираща се в близост до Мосул. Баща му е праведник на име Мета. Тъй като е погълнат от риба, е наречен още Зиннун и Сахиб-и Хут.
 

  Роди се в град Ниневия, политическия и търговски център на Асирийската държава. Родителите му се бяха помолили на Аллаху теаля да ги дари с мъжка рожба. Аллаху теаля ги дари с Юнус. Мета почина, когато съпругата му беше бременна. Майката на Юнус “алейхисселям” видя много невероятни неща по време на раждането и детството на своя син. Юнус “алейхисселям” израсна в Ниневия. Стана известен със своите правдивост и добродетелност.
Когато стана на 30 години, Аллаху теаля го изпрати като пейгамбер на населението в Ниневия. Години наред призова народа-идолопоклонник към вяра и служба на Аллаху теаля. Те, освен че не приеха призива, се отнесоха към него изключително жестоко. Причиниха му големи страдания. Сториха го обект на своите подигравки ала той не се отказа и настойчиво ги зова към истината. Заплаши ги с наказанието на Аллаху теаля. Те му отвърнаха: “Ако в името на един човек ще дойде наказание и ще унищожи всички, то позволи му, нека дойде!”

  Неговият народ настоя в неверието. Това натъжи премного сърцето на Юнус “алейхисселям” и той се отдалечи от тях. Аллаху теаля му каза чрез откровение: “Избърза по отношение на това да се отделиш от Моите раби. Върни се обратно и ги призови към вяра още четиридесет дни.” При тази божествена заповед Юнус “алейхисселям” се върна обратно и започна пак да ги зове. Остана сред тях 37 дена. Пак отказаха да му се подчинят. Юнус “алейхисселям” им рече: “Чакайте, до три дни ще ви настигне наказание. Неговият пръв признак е пожълтяването на лицата ви.” и без да изчака божествена заповед, напусна Ниневия.
Когато настана въпросният ден, лицата на хората пожълтяха, а небето почерня. Черен дим покри града. Всички изпаднаха в ужас и паника. Започнаха да плачат и ридаят. Рекоха помежду си: “Ако Юнус “алейхисселям” е сред нас, не се бойте, но ако е заминал, наказанието ще ни погуби.” Тогава Аллаху теаля прати в сърцата на хората чувство на съжаление. Пожелаха да се разкаят и дойдоха при един възрастен праведник, за да го питат как да постъпят. Той им каза, че до наказанието има още два дни, и че трябва да се покаят за делата и да поискат от Аллаху теаля избавление.
Хората се качиха на висок хълм до града и повярваха в Аллаху теаля и Неговия пейгамбер Юнус “алейхисселям”. Отправиха дуа и се помолиха за избавление. Съжалиха дотолкова за своите неправди, че изтръгнаха от своите къщи онези камъни, които принадлежаха на други и бяха несправедливо присвоени, и ги върнаха на истинските им собственици. Аллаху теаля прие тяхното покаяние и оттегли наказанието им. Петъчният ден, когато направиха тевбе, беше денят ашуре. Хората се завърнаха в града с радост и започнаха да търсят Юнус “алейхисселям”.

  Юнус “алейхисселям” – известно време след своето напускане – се върна в близост до града, за да узнае тамошното състояние. Видя, че наказанието е отменено с милост от Аллаху теаля. Помисли си, че ако се върне в града, ще го обвинят в лъжа. Насочи се към пустинята и стигна до брега на река Тигър, без да е получил заповед от Аллаху теаля. Качи се на кораб, препълнен с пътници. Когато се отдалечиха от брега, корабът спря без никаква причина. Хората изпаднаха в изумление. Колкото и да се мъчеха, не успяха да потеглят. Рекоха един на друг: “Сред нас има човек, поради чиято вина корабът не се движи.” Помислиха, че корабът ще потъне и изпаднаха в паника. Рекоха: “Тук има раб, който е избягал от своя господар. Да хвърлим жребий, за да го изкараме наяве.”
Тяхната традиция беше да хвърлят в морето онзи, на когото се паднеше жребият. Направиха това и жребият се падна на Юнус “алейхисселям”. Той разбра, че това е божествено изпитание и прояви търпение и доволство. Рече: “Аз съм онзи непокорен раб.” Пътниците го огледаха и разбраха, че е от праведниците. Този човек не прилича на роб, рекоха те и решиха пак да хвърлят жребий. Жребият за втори и трети път отново се падна на него. Някои от пътниците казаха: “Несъмнено е допуснал грешка!”

  Юнус “алейхисселям” призова хората към вяра в Аллаху теаля, ала те го хвърлиха в морето през нощта. Дойде риба и го погълна. Аллах теаля ѝ повели да направи това без да ранява Юнус “алейхисселям”. Рибата го погълна и се насочи към дълбините. Юнус “алейхисселям” беше жив, здрав и в съзнание. В тъмния стомах на рибата каза, че е доволен от волята на Аллаху теаля и че надеждата му да се върне обратно в Ниневия и да види своя народ повярвал, е безкрайна.
  В дълбините дочу гласове и се запита: “Какво ли е това?” Аллаху теаля му съобщи, че се намира в стомаха на риба и че това са гласовете на създанията, които Го споменават в морето. Юнус “алейхисселям”, дори и да беше в стомаха на риба, продължи да споменава непрекъснато своя Господ. Меляикетата дочуха неговия глас и доложиха положението на Аллаху теаля. Той им рече: “Това е гласът на моя раб Юнус. Заради едно негово деяние го затворих в стомаха на една риба.” Юнус “алейхисселям” продължи да се моли: “Ля иляхе илля енте субханеке инни кунту минеззалимин (Няма друг бог, освен Теб. Пречист си Ти. Несъмнено станах от несправедливите.).” (Енбия:87) Тази дуа стана причина за избавлението му след дни наред пребивание в стомаха на една риба. Излезе от там на десетия ден на мухаррем (ашуре).

  Когато рибата го остави на брега, Юнус “алейхисселям” беше отслабнал, изнемощял, болен и нуждаещ се от закрила. Аллаху теаля, за да го опази от парещите лъчи на слънцето, създаде бързорастящо растение с широки листа. Това дърво го пазеше от вредата на комарите и насекомите. Изпрати животно за него, чието мляко да изпие, докато укрепне. Когато се съвзе, отправи дуа на Аллаху теаля и започна да се покланя. Един ден видя, че дървото което хвърляше сянка върху него, е изсъхнало. Натъжи се. Аллаху теаля му повели да се върне при своя народ и да им съобщи, че техните покаяния са приети.
  Когато Юнус “алейхисселям” се приближи до Ниневия, той срещна един овчар и го попита за народа си. Овчарят му отговори: “Откакто техният пейгамбер Юнус “алейхисселям” им се разсърди и замина, останаха сами със себе си. Аллаху теаля им прати наказание. Облаците на наказанието останаха над главите им за три денонощия. Те съжалиха за своите постъпки и се разкаяха, заридаха. Потърсиха Юнус “алейхисселям”, но не го намериха никъде. Накрая Аллаху теаля ги прости и премахна от тях наказанието. Сега те чакат Юнус “алейхисселям” да се върне и да ги учи на повелите и забраните на Аллаху теаля.” Юнус “алейхисселям” се представи пред овчаря и каза, че е чаканият от народа пейгамбер, след което го изпрати да им съобщи, че е дошъл.
  Отначало не повярваха, че е пристигнал, но когато едно дърво и една овца проговориха, те повярваха. Тръгнаха в посоката, от която идваше. Завариха го да кланя намаз. Прегърнаха го с любов и се извиниха. Юнус “алейхисселям” ги научи на повелите на Аллаху теаля и заживяха в щастие. Почина на 83 годишна възраст, изпълнявайки ибадет в Ниневия.

Някои от чудесата на Юнус “алейхисселям”:

1. Остана жив в стомаха на риба с дни наред.
2. Един ден хората в Ниневия бяха поискали от него да стори така, че от облаците да завалят огньове. Той се помоли и от облаците започнаха да падат огньове, които изгориха дърветата в едната част от областта.
3. С берекета на неговата дуа от една планина бликна вода.
4. Едно влечуго беше засвидетелствало неговото пророчество. Когато хората поискаха чудо, Аллаху теаля му повели да посочи с пръст към планината. Оттам се зададе гущер и каза: “О, хора! Знайте, че Юнус е истински пейгамбер. Кани ви към Рая и опрощението на вашия Господ.”
5. Когато Юнус “алейхисселям” призова народа към вяра, тамошният съдия му рече: “Ако тази желязна халка на вратата се превърне в златна, ще повярвам.” Юнус “алейхисселям”, по повеля на Аллаху теаля, сложи своята ръка на халката и тя стана златна.
6. Запали огън върху водна повърхност без наличие на дърва.
7. Притежаваше прекрасен глас, като този на Давуд “алейхисселям”. Приятният му глас привличаше дори и дивите животни, които се насъбираха около него.
За него се споменава в сура Саффат, Ниса, Юнус, Енбия и Калем. В един хадис-и шериф Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” казва: “Когато беше в стомаха на рибата, Юнус (алейхисселям) отправи следната дуа: “Ля иляхе илля енте субханеке инни кунтум минез-залимин.” За каквото и да бъде прочетена тази дуа от страна на един мюсюлманин, Аллаху теаля несъмнено ще я приеме. За никого не е подходящо да каже, че е по-благодетелен от Юнус бин Мета (алейхисселям).”

“Светът на пророците”/Мехмет Оруч