Въпрос: Уехабиите [селефиите, недждиите т.е последователите на сектата на Мухаммед Абдулвехаб, управляваща суудитската държава в наши дни] твърдят, че да се посещават турбетата и да се иска помощ и застъпничество от енбиите и евлиите (ислямските учени) е било ширк. Това искане на помощ и застъпничество превръща ли се в съдружаване на Аллах?
Отговор:
Ха̀ша̀, това съвсем не е така! Да се иска такова застъпничество [т.е да се прави дуа] не може да се нарече съдружаване, т.е. ширк. Това искане е същото, като това да се чака дъжд от Аллаху теа̀ля посредством облаците или при вземане на лекарство, да се чака изцеление от Аллаху теа̀ля. Същото е и, когато се използват причините за постигне победа [като бомби, ракети и самолети] във война. Това са все причини. Аллаху теа̀ля създава всичко посредством някъква причина. Да се придържаме към причините не е ширк, а заповед на ислямската религия. Всички пророци се придържаха към причините. Така, както изготвяйки оръжия се очаква победа от Аллаху теаля във войните, така и за да приеме дуите, е нужно сърцето да се обвърже с душите на пейгамберите и евлиите.
Не можем да кажем че, използвайки радиоапарата, чрез който уловяме създадените от Аллаху теаля електромагнитни вълни, ние оставяме на страна могъществото на Аллах и се доверяваме на една кутия. Защото, Даващият качествата и силите на частите, които се намират в радиоапарата, е Аллаху теаля.
Аллаху теаля е прикрил Своята мощ във всяко едно нещо. Мюшрикът (идолопоклонникът) се прекланя на идоли и не мисли за Аллах. А мюсюлманинът мисли за Аллаху теаля (Даващият въздействие и уникална сила на съществата и причините) и очаква желаните неща от Него. Всичко, което получи си знае, че идва от Него. Праведните мюсюлмани приемат значението на 5-и айет на сура Ал-Фатиха (Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем) по следния начин: (Я, Рабби, за да постигна желаните си нужди на земята, се захващам за причините водещи до тях, и се моля за помощ от Твоите любими раби. Докато правя това, аз вярвам че Даващият и Създаващият желанията си единствен Ти. Всичко което очаквам, го очаквам само от Теб).
Евлиите (любимите раби на Аллаху теаля), също като пророците нямат знания от неведомото. Знаят и казват нещо, само и единствено, ако Аллаху теаля им е съобщил.
Евлията не може да създаде нещо несъществуващо, нито да унищожи нещо съществуващо. Не може също да даде ръзък (препитание) на друг, да създаде дете или да премахва болест. Именно поради това не е джаиз (позволено), да се прави адак (колене на жертвено животно) за някой евлия и да се чака сбъдването на желанието от него. Не би имало нищо нередно в това да се направи адак за някой евлия, при условие, че мислейки си, че ни е срам да искаме нещо директно от Аллаху теаля (поради многото ни грехове), посредством този Негов благословен раб, ние искаме нашата дуа да бъде приета.
Същите тези уехабии казват: Ширк е да се каже “Еди кое си лекарство повлия добре на болестта ми” или “Терорисът уби детето” [изхождайки от буквалната логика]. Да, така е Убиващият и Съживяващият е единствено Аллах “джелле джеллялуху”. В Коран-и керим по смисъл се казва:
(Аллах убива човека, когато смъртта настъпи) [Зумер 42]
Да се каже “Азраил уби еди-кой си” или “отне душата му” също е метафора. И Убиващият и Изцеляващият е Аллаху теаля. В сура Шуара 80 се казва: (…и ако се разболея, Той ми дава изцеление…)
Дженаб-и Хак съдава всяко нещо посредством причина. Той би могъл да изцелява и без лекарство, но го е сторил една причина за излекуване. Ако един мюсюлманин знае, че Създателят и Изцелителят на всичко е Аллаху теаля, няма да попадне в ширк и грях ако каже например: (Аспиринът ми отне болката) или (Еди-кой си уби еди-кой си) или (Азраил взе душата на баща ми) или (Докторът излекува пациента). Това са все метафори. Такива примери в Коран-и керим са много:
(Възложеният с отнемането на живота ангел, ви умъртвява) [Седжде 11]
(…И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах.) [Ал Имран 49]
В първото знамение се съобщава, как ангелът отнема живота, а във второто как синът на Мерйем- Иса (И’сус) “алейхисселям” съживява умрелите с позволението на Аллаху теаля. Също така, когато бъде поискана помощ от евлиите, те помагат с позволението на Аллаху теаля. Защо изобщо ли някои мюсюлмани се съмняват относно безкрайната мощ и силата на Аллаху теаля?
