Въпрос:Много антиислямисти твърдят, че ислямът позволява временния брак срещу заплащане и като доказателство сочат практика, използвана от шиитите.
Отговор:
Свещеният Коран е низпослан за 23 години и в този период на низпославане много древни арабски нехуманни традиции биват забранени (традиции като консумиране на алкохол, лихварство и др.), а други от тях са останали в исляма при определени условия (например като полигамията, при която се позволява брак с максимум 4 жени, не повече).
Според единодушието на всички мезхеб имами временният брак (мута’) е бил разпространена практика, която по късно е забранена от Пейгамбера ни Мухаммед “салляллаху алейхи ве селлем”.
Имам Теберани съобщава:
“Абдуллах ибни Аббас е казал: “Временният брак беше позволен в началото, но по късно бе забранен с 23-и айет-и керим на сура ал-Ниса. Шести айет на сура Муминун, където по смисъл се казва: “освен за своите съпруги или за наложниците си [т.е. които са хелал – позволени]” показва, че временният брак е забранен, защото от този свещен айет се разбира, че само съпругите и наложниците са позволени (хелял), а другите- забранени (т.е. харам)”.
Хазрети Али “радияллаху анх” и много от Сахабиите “ръдвануллаху алейхим еджмаин”, съшо ни известяват, че бракът мута е харам. В Бухари се предава, че хазрети Али “радияллаху анх е казал на Абдуллах ибни Аббас “радияллаху анх, че нашият Пророк “алейхиселяту весселлям” е забранил бракът мута и яденето на магарешко месо, по време на престоя им в Хайбер.
В сборниците по хадис Муслим и Ибни Мадже се предава:
“Пророкът ни “алейхисселям” е казал: “О, мюсюлмани! Бях ви разрешил да правите мута с жените, сега обаче Всевишният Аллах забрани това. При когото има такава жена, нека я пусне и да не взима онова, което ѝ е дал!”“.
Всички тефсири и книги по фъкх съобщават, че свещеният айет, в който по смисъл се казва, “А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата”[Ниса:24)], не визира бракът мута, а известява за задължителното плащане (мехр), която се дава преди брак. Например в “Тефсир-и Бейдави” и в шерха му (т.е. разяснението му)- “Тефсир-и Шехзаде”, във 2-ри том, 26-а стр., като тълкувание за горния айет, се казва: “Този айет визира легитимния брак, а не временният е позволен, защото ясно се разбира че задължава мехира (който е присъщ не за временния, а за легитимния брак). Мута никяхът беше позволен в началото, но след това беше забранен. В ИСЛЯМА НЯМА ВРЕМЕНЕН БРАК!“
