Извършването на абдест е един от фарзовете (задължителните условия) на нама̄за. Преди да се  докосне Кора̄н-и керӣм, извърши тава̄ф (обикаляне около Кяа̄бе), извърши тиля̄вет седжде и кланя погребален (джена̄зе) нама̄з е необходимо да се извърши абдест. Голям сева̄б е винаги човек да бъде с абдест. Да си ляга, да яде или да пие с абдест.

Тези, които починат, имайки абдест, ще получат шехӣдски сева̄б. Пророкът ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е казал:

(Който умре, докато има абдест, няма да усети болката на смъртта. Защото абдестът е признак за наличие на вяра. Той е ключът на нама̄за и средство за пречистване на тялото от греховете.)

(Когато мюсюлманин вземе абдест, неговите грехове излизат през неговите очи, ръце и крака. Когато седне, сяда бивайки опростен.)

(Най-достойното дело от всички дела е нама̄зът. Несъмнено онези, които постоянно (и редовно) изпълняват абдест са вярващите.Вярващият трябва да бъде с абдест през деня и да ляга с абдест през нощта. Правейки това, той ще е под закрилата на Алла̄ху теа̄ля̄.Храната и водата в стомаха на онзи,който е яде и пие,докато е с абдест,споменават Алла̄ху теа̄ля̄. Докатопрестояват там те правят истигфа̄р за него (искат прошка за него).)

Абдестът има фарзове, суннети, мустехаби, забранени и развалящи го неща. Човек, който знае, че няма абдест и кланя нама̄з (без да има крайно извинение за това) става неверник. Ако на мюсюлманин му се развали абдеста по време на нама̄з, той веднага трябва да даде селя̄м и да излезе от нама̄за. Той трябва отново да вземе абдест и преди да е изтекло времето на съответния нама̄з да го изпълни наново.

От книгата “Китаб-ус-селят” (Книга за намаза)