Саллялла̄ху алейхи ве селлем: Алла̄ху теа̄ля̄ да го благослови и с мир да го дари.
Сахаба: общността от хора, които са повярвали и видели Пророкът (саллаллаху алейхи ве селлям); Есхаб-и кирам; сподвижници на Пророкът.
Сахих: 1.Валидно, правилно; 2. Вид Хадис.
Сева̄б: Награда, която в отвъдното Алла̄ху теа̄ля̄ ще даде на човек, който върши иба̄дети и добри дела в земния живот.
Сеийд, Сеид: название даденп на поколението на Пророкът. Когато поколението е от Хазерети Хюсейн, вторият син на Хазерети Али, се начират Сеийд; а когато е от Хазерети Хасан, по-големият син на Хазерети Али, се наричат Шериф.
Селеф, Селеф-и салихин: Ранни ислямски учени.
Селям: 1. Поздрави, Мир, добро пожелание; 2. Фразата “ас-селяму ‘алейкум ве рахметуллах” се казва в края на Селят (намаз).
Селят: Религиозно поклонение, Намаз
Сехв: Неволен пропуск.
Сидрат-ул мунтеха̄: Дърво, което се намира на седмото небе.
Сира̄т (Съра̄т): Мостът Сира̄т е истина. По заповед на Алла̄ху теа̄ля̄ ще бъде изграден над Джехеннема и на всекиго ще бъде повелено да мине по него. За същността на моста не се знае.
Сохбет: да се сприятеляваш, да стоите заедно дълго време; да говорите с приятеля си и да извличате полза един от друг.
Суджӯд,Седжде: Поклон, при който челото, носът, дланите, коленете и пръстите на краката опират в земята.
Суннет (сунна): Думата суннет носи различни значения в зависимост от
контекста:
– Когато се каже: “Книгата и Сунната”, тука под “Сунна” се има предвид хадӣс-и шерӣфите на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем);
– Когато се каже: “фарз и суннет”, тука под “суннет” се има предвид делата, които не попадат в категорията фарз.
– Ако се използва самостоятелно, тогава се има предвид ислямската религия.
Суннет-и сеййие: Неща, които се появяват след Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и четиримата му халӣфи, и са забранени от исляма (и се вършат с цел иба̄дет). Бид’ат. (Вж. Бид’ат).
Суннет-и хасене: Добри и полезни дела, които ислямът позволява и дори повелява, чиято основа е съществувала през първи век (по време на Мухаммед (алейхисселя̄м) и неговите сподвижници), но впоследствие са получили по широко разпространение и развитие, като строежа на училища и минарета, и написване на книги.
Сура: част от Коран-и керим.
Съдружаване (ширк): Приписване на съдружници на Алла̄ху теа̄ля̄ или на подобни или равни на Него.
