Защо следваме ехли-суннетските писания ?

 

Отклонените религиозни учени (Бид’ат ехли) в днешно време се мъчат всячески да разтълкуват айетите със скрит смисъл по свое разбиране. Но защо е нужно да откриваме “Америка” за втори, трети, пети и десети път?

В момента “муджтехиди” (дълбоки учени), които расясняват тези скрити по смисъл айети, за съжаление- НЯМА! Няма и нужда от такива! Защото, ако иска човек, да разбере неясен айет от Коран-и керим със скрит смисъл е достатъчно, просто да отвори книгите на ехли-суннетските алими и “муджтехиди“, като имам а‘зам Ебу Ханифе (куддисе сиррух), имам Раббани (куддисе сиррух) и да прочете истинските разяснения предадени от най-доближените до Ресулюллах (салляллаху теаля алейхи весселлем) – Есхаби-и кирам, “Табиин” и “Тебе-и табиин”.

Тези, които се показват като “муждехиди” в днешно време и расясняващи Корана по собствено разбиране, говорещи и учещи само с извадки от Корана и хадис-и шерифите, могат да се оприличат със следният пример: От град София до гр. Истанбул е прекарана широка магистрала, както и бързоскоростна влакова конпозиция (книгите завещани ни от  ехлисуннетските алими) все пътища даващи максимално бърз достъп до желаната цел т.е. достигане до знанието предадено от Ресулюллах. Но тези “самозванци” казват:

“Не! Ние няма да минем през тези бързи пътища, а ще построим нови пътища през планините, билата (върховете) на планините, покрай морето, през стръмните склонове.” (т.е. ще разясним наново всичко вече разяснено със нашето лично виждане).

Би ли се вързал, един разумен човек на това?

След като, вече съществуват  “магистрали”, защо трябва да строим нови такива?

На кой е нужно това?

Така например, имам а’зам Ебу Ханифе  (рахметуллахи алейх) е една сигурна “магистрала” към Расуллуллах (салляллаху алейхи весселем). Друга “магистрала“ е имам Ша’фи (рахметуллахи алейх), както и другите двама имами по мезхеб имам Малики (рахметуллахи алейх) и  имам Ахмед бин Ханбел (рахметуллахи алейх).

Но, НЕ! Те не харесват тези магистрали, и говорят с думи като: “АЗ“, “Моето виждане е…“, “Според мен…” и т.н. 

След като всеки един от тези фалшиви “муджтехиди”, изказва своето си лично мнение, защо тогава всички те, изкарват различен смисъл,  от даден айет?

Когато се сравнят тълкованията на всеки един от тях, се наблюдават толкова различни тълкувания, колкото са и авторите им. Когато бъде запитан някой от тях, защо имат различия спрямо другия, той обвинява другите, като казва: “Те тълкуват грешно. Моето е вярно.”

Тогава, да го питаме, защо пък трябва да вярваме точно на теб? Имам а’зам Ебу Ханифе притежаваше “илм”, “амел”, “ихляс”. А какво притежаваш ти? Та, ти не притежаваш и едно от тези качества.Защо трябва да вярваме точно на теб?

За имам а’зам Ебу Ханифе се казва, че макар учителят му да е живеел през седем улици разстояние от него, не е смеел да опъне краката си, в посока на неговата къщата, с което е показал каква висша култура притежава. Знаел е наизуст 300 000 хадис-и шерифа с правилните им разяснения. Затова, да се вярва на всеки, който се представя за религиозен учен не е прието (не е “джаиз” (позволено)). Нужно е да се четат, преведените книги наисани от ехлисуннетските учени и “илмихал“-ите (книги за разяснение). Книги несъдържащи техни преводи, написани на собствена глава с измислени лични тълкувания водят хората до трагедия, както в този така и в отвъдния живот. Ако не се четат вярните книги, в Съдния ден няма да има извинение за това.  

Човек не може да определи диагноза за своята болест. Нужно е да се посети специалист, който да уточни заболяването и да предпише нужните за лечението лекарства, които трябва да се приемат в определеното от лечителя време. Така и тези, които искат да спасят религията си, трябва да се отдадат на “специалист” в религията.

Такива учени са тези, които: 

• притежават знания не по-малко от дипломиралите се и завършили институти по наука и литература ; 

• да знаят айетите на Коран-и керим наизуст със смисъла им; 

• да е научил “хадис-и-шериф”-ите и техният смисъл наизуст; 

• да владее двадесетте основни науки в Исляма и да познава осемдесетте им под-науки много добре; 

• да познава четирите мезхеба (Ханефи, Малики, Шафи, Ханбели) с тъностите им, много добре; 

• да достигне нивото “Иджтихат” (висока зрялост) в тези науки; 

• Да достигне до най-високата степен в “тасаввуфа“, наречена “Виляйетти хасса Мухаммедийе“. 

 

Научните открития и религиозните знания се откриват с разум. За да може някой да се нарече ислямски учен, трябва да изучи научните открития на своето време. Научните открития се променят с времето, а религиозните – никога! Тези две науки, както и останалите науки в Исляма, са се владеели перфектно от учени, като имам а’зам Ебу Ханифе, имам Малики, имам Шафи и имам Ханбели.

Ислямските учените по тяхно време, владеещи тези знания, са били в изобилие. Един от тях е хазрети имам Мухаммед Газали (рахметуллахи алейх). Доказателство за дълбоките му религиозни знания и високата му зрялост (нивото Иджтихад) са неговите произведения. Който ги прочете и ги разбере, би опознал имам Газали, а този, който не го разбере би го оклеветил със собтвените си недостатъци. За да познае човек един “алим“ (ислямски учен), е нужно самия той да е “алим“. Имам Газали е владеел всички религиозни и научни открития за онова време, като междувременно е бил и ректор на най-големия тогава в света “Багдатски университет.” Научил е вторият официален език по негово време – “румейски“, за две години. Прочел е всички книги на старите гръцки и римски философи, като е изкарал на “Яве” всичките им грешни мисли и подробно ги е разяснил в книгите си. Описал е свойствата на материята, въртенето на земята, изчисленията на лунното и слънчевото затъмнение и много други технически и социални знания. Такива религиозни учени и специалисти са вече “под земята”, т.е. в гробовете. За да може някой да е ислямски учен, т.е. да може да издава разпоредби, той трябва да е достигнал нивото “Иджтихат“. 

В наши времена, много религиозни учени пишат книги с най-различни цели, без да са достигнали това високо ниво. Разясняват с лични тълкувания айетите на Коран-и керим и Хадис-и шерифите като казват: “Аллаху теаля казва така…” или “Пейганбера ни заповядва така…“, като си играят с ислямската религия. Книги на такива хора не трябва да купуват и четат. Трябва да се намерят книги, които съдържат неизменени предания от ехлисуннетските учени. Те (учените) са задали ясен критерий, кой е ислямски учен и кой- не е! 

Този, който не познава болестта на своето сърце е невъзможно да открие и избере подходящото за себе си лекарство от хадис-и шерифите. Ислямските алими са били специалисти в областта на болестите на сърцето и душата. Избирали са  различни лекове от хадис-и шерифите за всеки поотделно според нуждите му, като са ги разяснили. Пейгамберът ни, Расулюллах (салляллаху алейхи весселем) е оставил на “земната аптека” стотици хиляди лекарства. Той е главния лекар, а ислямските алими и “евлия“ (светци) са неговите лекари-помощници, които раздават тези готови лекарства на всички , според нуждите и проблемите им.

Ако не познаваме лекарствата и болестта, на която сме подложени и тръгнем да си търсим лекартво измежду стотици хиляди хадис-и шефири, то тогава бихме се натровили, като ще трябва да изтърпим последиците от невежество си и вместо полза, бихме си навлекли неприятности. Следният хадис-и шериф ни информира колко е опасно е това:

“Тези, които тълкуват Коран-и керим и хадис-и шерифи със собствени мисли и знания стават “кяфири“ (неверници) “.

Този хадис-и шериф показва в колко опасен път са тези, които размахват пръст с думи като: “Корана казва така…“, “В хадис-ите пейганбера ни каза ….“.

Аллах да ни опази!

Такива религиозни учени, които не схващат тази тънкост, подтикват хората, да учат религията си от хадис-и шерифите и Коран-и керим, всеки самостоятелно по собствено разбиране. Казват им да оставят четирите правилни мезхеба (Ханефи, Малики, Шафи и Ханбели) и да не четат книгите им. По този начин отдалечават мюсюлманите от правият път и ги възспират да изучат религията си, по правилния начин, като вместо полза, ги въвличат към трагедия и гибел.

Затова ние трябва да изучаваме религията си от истинските ехлисуннетски алими. Религиозните знания се учат само и единствено от книгите на ехлисуннетските алими. С опити, открития и тем-подобни, религия не се научава! 

Този, който чете книгите на ехлисуннетските учени би се сдобил с “илм” (наука) и би научил религията си по най-правилния възможен начин. Те са описали по толкова ясен начин всичко в Исляма с най-тъкни подробности, че да се търси религията в новооткрития би било глупаво и несериозно! 

из “книгите по илмихал”….

---

Къде могат да се намерят тези книги? 

Меню-> “Книги“

В момента тези книги се превеждат от турски на български език, с разрешението на книгоиздателство “Хакикат“- Истанбул (Турция) от страна на скромният ни екип. Някои от книгите ще бъдат редактирани в най-скоро време, поради синтактични и лексикални пропуски, за което Ви молим, да ни извините!

Аллаху теаля да ни напъти в правият път! Амин.