Твърдящият, че в исляма няма срамни места (аврет) по човешкото тяло, които трябва да се покрият, би станал “кяфир” (неверник)!
Онзи човек, който нарича себе си мюсюлманин, е длъжен да е наясно за всяко свое деяние, това дали то съответства на ислямските правила или не. Ако не му е ясно или не е сигурен, трябва да попита някой ехл-и суннетски учен или ако няма такъв, да прочете и научи за това от книга на такъв учен. Ако деянието на човека не съответства на исляма, то той не би успял да се спаси от попадане в грях и “кюфр” (неверие, излизане от вярата). За това е нужно всеки ден да се извършва искренно покаяние- “истигфар” (Да се изрича “Естаугфируллах мин кулли ма’ керихаллах” или само “Естаугфируллах” в превод: О, мой Аллах! Прости ми).
Грехът и кюфюрът извършени от дълбините на душата непременно биха били опростени. Ако човек пренебрегне покаянието, той със сигурност ще си плати т.е. ще бъде наказан за това, както на земята, така и в отвъдното.
Частите по тялото на мъжа и жената, които трябва да бъдат покривати по време на намаз, както и през останалото време, се наричат “места-аврет”, т.е. срамни/интимни места. (Разкриване на “частите-аврет” пред други хора и гледане по чужди такива, е харам!). В книгите е записано, че покриването на краката при мъжете е суннет.
Онзи, който се изказва, че в ислямската религия такива “аврет-места” не съществуват, би се превърнал в “кяфир” (неверник). Покриването на тези части, е заповед на нашата религията. Места, на които се намират мъже или жени разкриващи своите “части-аврет”, на които се пие алкохол и се играе хазарт и се слуша музика и певчески женски гласове, се наричат “фъск меджлис” (греховно сбирище). Да се посещават такива места, е харам!
Сърцето на един мюсюлманин трябва да е чисто. За да е чисто сърцето, то трябва да притежава хубав нрав. Сърцето се изчиства чрез последването му на исляма. Сърце, което не следва исляма, няма как да бъде чисто. Човек, който се изказва, че е хелял да се разкриват и да се гледат, обявените с единодушие от четирите праведни мезхеба, “частите-аврет”, и неотдава важност на това (т.е. не се страхува от наказанието за това), би се превърнал в “кяфир” (неверник). Например, такива случаи са когато жените разкриват своите “аврет-места” и пееят или четат “мевлид” сред мъже. За мъжете областта между колената и пъпа не е “аврет” единствено в мезхеба “Ханбели”. В останалите три мезхеба “Ханефи”, “Малики” и “Ша’фи”, покриването на тези части е задължително (фарз)!
Човек, който твърди (Аз съм мюсюлманин), трябва да усвои и отдаде нужното внимание на условията на “имана” (вярата), исляма и единодушието на четирите праведни мезхеба, т.е. да научи фарзовете (заповедите) и харамите (забраните), обявени единодушно от ехл-и суннетските учени. Незнанието му, не би било прието за оправдание. Това е все-едно да се знае и същевременно да не се вярва.
(И в четирите мезхеба цялото тяло на жените, освен ръцете и лицето, е “аврет-част”). Дори и да не става “кяфир” човек, който разкрие без да отдаде значение своя “аврет-част”, за която няма единодушие (т.е. в един от мезхебите тя да не се приема за “аврет”), той ще е извършил с това си деяние голям грях в собствения си мезхеб. Пример за това е, когато мъжете разкрият частите между пъпа и колената си. За такъв човек е “фарз” (задължение), да научи нещата, които не знае. След като ги научи трябва да се покае (да извърши истигфар) и незабавно да започне да покрива тези свои места.
Източник:
(İslâm Ahlâkı s. 320)
www.hakikatkitabevi.com
www.ehlisunnetbg.com
