Ислямската религия съобщава, че всички мюсюлмани са братя, независимо от тяхната раса, език или държава. За Аллаху теаля всички ние, като човешки същества, сме равни, също като зъбите на един гребен. В изпълнението на намаза мюсюлманинът с най-висок ранг, застава до онзи, който е с най-нисък ранг, най-богатият- до най-бедния, черният до белия и всички те, рамо до рамо, заедно се покланят в седжде на Аллах. В нашата религия няма расово или национално превъзходство. Чернокожият слуга превъзхожда белия цар-неверник, защото царят-неверник ще остане вечно в ада (поради своята невяра), а череният прислужник ще остане вечно в рая (за това, че е повярвал).
Така както никой не може да избира родителите си, така и не може да избира своите раса и националност. Не би било расизъм обаче, ако някой обича националността на предците си, поради заслугите им към ислямската религия. Например, да се обичат османските турци не е расизъм. Всъщност за всички мюсюлмани е необходимо винаги да се молят за тях, за приносите и заслугите им за нашата религия.
Евреите приемат себе си за висша раса. Християните приемат чернокожите за по-нисша раса. Ислямът от своя страна, почита честта и достойнството на всеки, без да разграничава тяхната раса, цвят, националност, политическото убеждение, език и степен на грамотност.
Расизъм би било, ако човек поставя националността си над религията или ако приема неверника от своята нация за по-висшестоящ от мюсюлманина от друга нация. Коранът и хадис-и шерифите (словата на Пророка ни “салляллаху алейхи ве селлем”) категорично отхвърлят расизма и расовото превъзходство.
В сура Худжурат 13-и айет (по смисъл) се казва:
(О хора, ние ви създадохме от един мъж и една жена. Разделихме ви на народи и племена, за да се опознавате по между си. За Аллах най-възвишеният сред вас е най-напредналия в таква) [Хукурат 13]
(Таква означава, вярата в Аллаху теаля и придържането към неговите заповеди и забрани. Накратко означава, отбягването и страненето от харамите [забраните].)
В айет-и керимите на Коран-и керим, понякога ве използва призивът “О, вярващи” а понякога както в гореспоменатия айет- “O хора”. Този призив е адресиран към всички хора, не само към вярващите. Всички хора произлязоха от едни и същи родители- хазрет-и Адем и хазрет-и Хавва. Поради това, нито една раса няма право да претендира за превъзходство от друга.
В айета е посочено (по смисъл), че “за да можем, да се опознаваме по-лесно сме били разделени на нации и племена и превъзходството ни пред Аллах е взависимост от това, доколко сме привързани към исляма”. Не се казва, че арабите или евреите са по-висши. В предните знамения на сурата се казва, (Единствено вярващите са братя) [Худжурат 10]. Тук ясно се посочва, че само вярващите са братя помежду си, а не арабите или другите раси.
В хадис-и шерифи се казва:
(Аллаху теаля премахна от вас невежите хвалби. Всички вие сте рожби на Адем “алейхиселям”. А Адем бе създаден от почва) [Тирмизи]
(Така както вашият Господ е един, вашият баща, вашата религия и вашият Пророк също са единствени. Арабинът няма превъзходство над неарабина и неарабинът няма превъзходство над арабина. Червенокожият няма превъзходство над чернокожия и чернокожият няма превъзходство над червенокожия. Никоя нация няма предимство пред друга нация. Превъзходството е единствено посредством таква (последването на повелите и отбягването на забраните в исляма) [Ибни Неджар]
(Сред неарабите ще има такива, които ще приемат вашата религия и ще се присъединят към вашия род.) [Хаким]
(Мюсюлманите са братя. Никой няма предимство пред никого, освен чрез так’ва) [Таберани, Ебу Нуайм]
(О, Курайшани, в деня на Възкресението, всички ще дойдат с делата си. Вие не идвайте [там], нарамили дунята! Ако дойдете в такова състояние и кажете „Я Расулаллах“, не бих погледнал към вас) [Таберани]
(Хората [като човешки същества] са равни, също като зъбите на един гребен) [Ибни Лал]
