Въпрос: Получаваме ли повече севаб през месец рамазан за неща, като извършване на добри дела, даване на садака, правене на зикир (тесбих) и прочие..?
Отговор: Относно темата, в 1-ви том, 45-о писмо на книгата “Мектуб’ат” на хазрет-и имамъ Раббани “куддисе сиррух” се казва:
“Нафиле намазите, зикирът, садаката и всички останали нафиле ибадети през месец рамазан са като фарзовете през другите месеци. Фарз (задължително служение) извършен през този месец е като 70 фарза през останалите месеци. Греховете на онзи, който даде ифтар на един говеещ през този месец, ще бъдат опростени и той ще бъде спасен от Джехеннема. Освен това ще му бъде дадено толкова севаб, колкото севаба на говелия. Същевременно севаба на говелия въобще не би намалял. Работодателите, които оказват леснина на своите служители през месец рамазан и им позволяват спокойно да си отслужват ибадетите, също ще бъдат спасени от Джехеннема. През този месец Расулюллах “слалляллаху алейхи ве селлем” освобождаваше пленниците и даваше всичко, каквото му бе поискано. На извършващите ибадети и добрини през този месец, ще бъде отдадено да продължат да вършат тези дела и през цялата останала година. От друга страна- онези, които вършат грехове и не проявяват уважение към месец рамазан ще прекарат цялата година в това състояние. Този месец трябва да се приеме за една голяма възможност. Трябва да се извършват колкото се може повече ибадети- всеки според силите си. Трябва да се правят нещата, от които Аллаху теаля е доволен. Този месец трябва да се приеме, като възможност за спечелване на отвъдния живот. Коран-и керим бе ниспослан през месец рамазан. Да се разговява с фурма е суннет. След разговяване е суннет да се каже (Зехе-беззама’вебтеллетил урук ве себе-тел-еджр иншааллаху теаля). Това е записано в сборника на Тебйинин Шелби. Кланянето на теравих и да се четенето хатим са от важните суннети.”