Всяко добро или зло, всяка полза или вреда, печалба или загуба – сполетели хората – са с позволението на Всевишния Аллах. Желанието на Всевишния относно съществуването на нещо се нарича кадер (съдба). Създаването на творението, чието съществуване е пожелано, се нарича каза’. Понякога двете понятия се използват едно вместо друго (т.е. използват се като синоними). Всевишният Аллах в сура Саффат:96 по смисъл каза: „А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”, а в сура Араф:188 по смисъл каза: „Кажи: Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал…”.
В този момент атеистите или хората, които отричат съдбата веднага могат да задават следния въпрос: „Щом Бог знае бъдещето, значи знае, че ще съм грешник и това не е ли е принуда?“.
Всевишният Аллах е дал ира’де, т.е. желание, воля на рабите, и го сторил причина за създаване на делата. Когато човек поиска да направи нещо, Всесилния създава неговото дело ако и Той пожелае. Ако човек не пожелае и Всесилния не желае, като тогава не създава това дело.
Всевишният Аллах е заповядал всички да се уповават в Него (това се нарича тевеккюл). Тевеккюл е да се прибягва до причините и да не се мисли за останалото (резултата). В Свещения Коран, Всевишният Аллах казва:
„… А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.” (Али Имран:159)
„Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!” (Маиде:23)
„И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.” (Талак:3).
Има още много айети с подобни значения. Пратеникът на Аллаху теаля, най- високопоставеният сред създанията и светлината на на двата свята- Мухаммед “саллллаху алейхи веселлем” е казал:
„Всевишният Аллах помага на всеки който му се е осланил, от неочаквано място му праща препитание.” (Бейхеки)
„Вържи камилата и токава се уповавай на Аллах” (Ибни Асакир)
„Ако бяхте се уповавали на Всевишния Аллах както трябва, щяхте да ставате като птиците, които сутрин стават гладни вечер се прибират сити, така щеше да ви се дава препитание” (Тирмизи).
