Това писмо е написано за достойния шейх Абдулхак Дехлеви (рахметуллахи теаля алейх). Говори се, че най-ценният капитал на този свят са тъгите и страданията и че най-сладката благословия са тревогите и болките.
Хвала (хамд) на Аллаху теаля и мир (селям) да бъде за избраните и обичаните от Него раби!
Скъпи братко! Дори страданията, които ни настигат, да изглеждат много горчиви, очаква се, че те са благословии. Най-ценният капитал на този свят са тъгите и страданията. Най-вкусните ястия на трапезата “Земя” са тревогите и бедите. Тези сладки благословии са били покрити с горчиви лекарства и по този начин са оставили отворена вратата на изпитанието. Щастливите, разумните виждат сладките, поместени в тях, и дъвчат горчивите обвивки, сякаш са сладки. Усещат наслада от болките. Как да не усещат наслада, като всичко, дошло от Любимия[т.е. от Аллаху теаля], е сладко! Болните не могат да усетят тази наслада. Болестта на сърцето означава обичане на друг освен Него. Притежателите на щастието усещат толкова много наслада от страданията, причинени от Любимия, че такава наслада не усещат от Неговите добрини. Макар и двете неща да са от Любимия, нефсът на любящия не взема дял от страданията. А добрините ги иска и нефсът.
Да им е сладко на сдобилите се с блага!
Я, Рабби! Не ни лишавай от севабите (наградите) [които ще се получат в замяна на изтърпяването] на страданията! Опази ни от попадане във фитнета! В тези дни, когато Ислямът е слаб, вашето ценно присъствие е голяма благодат за мюсюлманите. Аллаху теаля да ви даде спасение и да ви отреди дълъг живот! Весселям.
Колко щастлив е онзи,
чието четиво е Коранът!
[Колко щастлив е онзи,]
чието сърце е пълно с иман (вяра),
когато чуе езана, икамета!
