Джехеннемът е за неверници
Абдулвехаб Шарани (рахметулахи алейх) повелява:
Достигане до вечно щастие, е възможно единствено със следване любимият на Аллаху теаля, Мухаммед (саллалаху теаля алейхи весселлем). Следването му значи, вкопчване в неговият път и възприемане на неверието и неверниците за нечисти и долни, защото ислямът и кюфр-ът (неверието) са две противоположности. Ако в сърцето е настанено едното, няма място за другото. Дружи ли някой с лоши приятели, то неимоверно с времето, той би се превърнал в непокорен човек и фасък (грешник). В тяхно присъствие, чистата му душа би се почернила и би останала лишена от вътрешен мир. Със злобата извираща от техните сърца, поведението му би се развалило лека-полека (да опази Аллах), би изгубил вяра и би се подхлъзнал към безверието. Той все още ще си мисли: “-Аз съм мюслюманин“, а всъщност ще е нагазил навътре в неверието. Който се обвързва с такива приятели, би затънал лека по-лека в блатото на неверието.
Един ден също повели:
Аллаху теаля, създава множество блага, заедно с тях, създава и причините за създаването им. Ако някой иска да достигне до желаната си цел, е длъжен да спази това правило на Дженаб-и Хак (като се захване за причината) т.е. ако някой желае да спечели пари, той е трябва да се захване със някаква търговия или занаят. Когато някой огладнее- той трябва да яде. Когато, боледува- посещава специалист от когото получава рецепта за лек, но ако тази рецепта се предпише от невеж човек, той не би намерил лек, а напротив- би се влошил и би починал. Така и човек, който желае да научи своята вяра и религия, би я научил от книгите на ислямските учени. В противен случай ако този някой, реши да изучи вярата си от книгата на невеж и изкривен учен (бид’ат ехл-и), изцяло би развалил своята вяра и религия. Ще бъде завлечен изцяло в безкрайното страдание. Прочитане на книга от истински алим (учен), е причина за вечното и безкрайно спасение.
Един ден отново, повели:
“О човеко, не бъди в забрава и заблуда! Един ден всичко ще свърши т.е. ще настъпи “сетният ден”. В този ден ще се построи една везна, ще се претеглят добрите и лоши дела! После ще се прекара мостът “Сърат” над Джехеннемът и всички ще минат по него. За тези неща сме информирани – те ще се случат обезателно! Щом е така, трябва във вярата ни да няма и капка съмнение. Когато се премерят делата, невярващите “кяфири” ще бъдат въведени безвъзвратно в Джехеннема. Мюмините от друга страна, благодарение на своят иман (вяра), ще влязат при вечните блага в безкрайният дженнет. Тези мюсюлмани които имат повече грехове отколкото добрини, дори и да попаднат в джехеннемските мъки, благодарение на частичката си (по малка и от атом) вяра, няма да останат безкрайно в огъня!
