Това писмо е написано за достойния шейх Абдулхак Дехлеви (рахметуллахи теаля алейх). Известява се, че най-ценният капитал на този свят, са тъгите и страданията и че най-сладката благословия, са тревогите и болките.
Хвала (хамд) на Аллаху теаля и мирът (селямът) да бъде върху избраните и обичаните от Него раби!
Скъпи братко! Дори страданията, които ни настигат, да изглеждат много горчиви, се очаква, че те са благословии. Най-ценният капитал на този свят са тъгата и страданията. Най-вкусните ястия на трапезата “Земя” са тревогите и бедите. Тези сладки благословии са били покрити с горчиви лекарства и по този начин са оставили отворена, “вратата” на изпитанието. Щастливите и разумните виждат сладките неща, поместени в тях, и дъвчат горчивите обвивки, сякаш са сладки. Те усещат наслада от болките. Как да не усещат наслада, след като всичко, изпратено от Любимия [т.е. от Аллаху теаля], е сладко! Болните не могат да усетят тази наслада. Болестта на сърцето означава да се обича друг освен Него.
Притежателите на щастието усещат, такава голяма наслада от изпратените от Любимия страдания, каквато не се усещата дори и в удоволствията изпратени от Него. Макар и двете неща да са все от Любимия, нефсът на любящия не може да си вземе дял, получаван от страданията. А добрините ги иска и нефсът. Да им е сладко на онези сдобили се с тези блага!
Я, Рабби! Не ни лишавай от севабите (наградите) [които ще получим в замяна на изтърпяното] на страданията! Опази ни от попадане във “фитнета” (раздори) ! В днешни дни, в които ислямът е слаб, вашето ценно присъствие е голяма благодат за мюсюлманите. Аллаху теаля да ви даде спасение и да ви отреди дълъг живот!
Весселям…
Колко щастлив е онзи, чието четиво е Коранът! [Колко щастлив е онзи,] чието сърце е пълно с иман (вяра), когато чуе езана, икамета!…….
