Това писмо, изпратено до Кважа Шарафаддин Хюсейн, разисква темата отностно отбягването на харамите (забраните) и придържането към Ахкам-и ислямийе!
Я, Рабби! Позволи ни да опознаем света в реалния му вид и постави в сърцата величието и важността на отвъдното! О, мой остроумен синко! Никога не се подлъгвай от декорацията и украшенията на харамите (забраните); не се подмамвай (заблуждавай) по техния краткотраен и изчерпателен вкусов характер!
Бъди изключително внимателен относто твоите дела, мисли и държание и тяхното съотвествие с Ахкам-и-ислямийе! Опитай се да живееш под светлината на тези дела! Преди всичко е нужно да се научи вярата, която eхлисуннетстките учени (Аллаху теаля да ги благослови щедро за безспирното им старание) преподават и пишат в книги, и да се поправи “иманът” спрямо техните учения. След това трябва да се научат правилата по Фикх (заповедите и забраните в Исляма). Трябва да сме постоянни в изпълнението на фарзовете (задълженията) и да бъдем внимателни относно това, което е хелял (позволено) и харам (забранено). Допълнителното служение (нафиле) е нищожно спрямо изпълнението на фарзовете (задълженията).
Мюсюлманите на днешно време изоставят фарзовете и дават много от себе си за “ибадетите-нафиле” (допълнителното служене). Те ценят изпълнението на допълнителното служение [например: организиране на публични събирания като изпълнение мевлид от смесени групи, построяване на джамии, даване на милостиня и правене на услуги], докато причисляват изпълнението на фарзовете за ненужни и ги омаловажат, като например:
– изпълнението на пет-кратния дневен намаз;
– държене на орудж през месец Рамазан;
– даване на зекят; плащане на ушр[1];
– изплащане на заем, изучаване на естеството на харамите (забраните) и хелялите (позволеното);
– момичета и жени да покриват главите, косите, ръцете и краката си;
– да не се слушат говорещите по радио и телевизия, които са врагове на нашата религия и се опитват да погубят нашата вяра и добър морал.
[Джерард, кметът на град Шервю (провинция Лион, в Франция) виждайки, че броят на хората посещаващи джамията се увеличавал със всеки ден, а посетите на църквата намалели, се превърнал в бясно куче и разрушил джамията с булдозер. Вестниците от 18 Август 1989 описали тази лудост и ненавист. Игнориращи, глупави, ниски и мръсни невярващи от този тип никога не са прочели Ислямска книга. Те не познават светлият път посочен от Исляма. Тяхните радио-предавания, телевизии и книги непрестанно атакуват Исляма. Не трябва да допускаме техните предавания в домовете ни. Трябва да пазим жените и невинните ни деца от лъжите и клеветите. Не трябва да бъдем измамени от украсените им лъжи с хвалба за свобода на религията, човешки права и взаимна подкрепа!]
Въпреки това, те не разбират, че даването на една стотинка “зекят” на правилния човек (както е повелено в Коран-и керим) е много по-голяма благословия от даване на хиляди долари като милостиня. Да дадеш зекят означава да изпълниш заповед на Аллах! А милостинята и услугите са често извършени с намерението да се получат слава, почит, и удоволствие на нефса (егото).
Когато се извършва фарза, лицемението и суетата не се смесват в извършените деяния. Но многото показност може да бъде намерена в допълнителните служения. Поради тази причина зекята трябва да бъде даден открито (публично). Така даващия ще бъде предпазен от клевети (злословене). Милостинята трябва да бъде раздавана скрито, което се би увеличила възможността да бъде приета от Аллах.
Накратко, за да се предпазим от вредите на този свят няма друг начин освен да се държим здраво за “Ахкам-и ислямийе” (повелите и забраните в исляма). Тези, които не могат да прекратят напълно светстките удоволствия, трябва да ги изоставят поне, колкото е възможно; с други думи те трябва да мислят, че тези увлечения ще останат на този свят. А за да стане това, всеки трябва да пригоди своите действия спрямо “Ахкам-и ислямийе“!
[Невярващи и муртедите[2] изпълняват деяния, които са в съотвествие с Ахкам-и ислямиййе с цел да постигнат желания нужни за тях самите и да живеят щастливо в този живот, но това няма да им донесе облаги в Отвъдното, тъй като те не са удостоени с иман.
Нужно е човек да притежава иман, за да може поклоненията (служенията) да се приемат и да бъдат възнаградени!
В “Ифсах” пише:
“Най-ценните от поклоненията (службите) са “фарз-и-аин“. След фарзовете, най-ценни са суннет намазите според Шафи мезхеб; джихад, според Ханбели мезхеб; изучаване и преподаване на знания и след това джихад според ученията на Ханефи и Малики мезхеб“.]
[1] Вид зекят. Ушр се дава за реколтата застяща по нивите и напоявани от дъждове или извори.
[2] Хора, които са родени в мюсюлманско семейство, но в последствие става неверници.
