С

Саллялла̄ху алейхи ве селлем: Алла̄ху теа̄ля̄ да го благослови и с мир да го дари.

Сахаба: общността от хора, които са повярвали и видели Пророкът (саллаллаху алейхи ве селлям); Есхаб-и кирам; сподвижници на Пророкът.

Сахих: 1.Валидно, правилно; 2. Вид Хадис.

Сева̄б: Награда, която в отвъдното Алла̄ху теа̄ля̄ ще даде на човек, който върши иба̄дети и добри дела в земния живот.

Сеийд, Сеид: название даденп на поколението на Пророкът. Когато поколението е от Хазерети Хюсейн, вторият син на Хазерети Али, се начират Сеийд; а когато е от Хазерети Хасан, по-големият син на Хазерети Али, се наричат Шериф.

Селеф, Селеф-и салихин: Ранни ислямски учени.

Селям: 1. Поздрави, Мир, добро пожелание; 2. Фразата “ас-селяму ‘алейкум ве рахметуллах” се казва в края на Селят (намаз).

Селят: Религиозно поклонение, Намаз 

Сехв: Неволен пропуск.

Сидрат-ул мунтеха̄: Дърво, което се намира на седмото небе.

Сира̄т (Съра̄т): Мостът Сира̄т е истина. По заповед на Алла̄ху теа̄ля̄ ще бъде изграден над Джехеннема и на всекиго ще бъде повелено да мине по него. За същността на моста не се знае.

Сохбет: да се сприятеляваш, да стоите заедно дълго време; да говорите с приятеля си и да извличате полза един от друг.

Суджӯд,Седжде: Поклон, при който челото, носът, дланите, коленете и пръстите на краката опират в земята.

Суннет (сунна): Думата суннет носи различни значения в зависимост от
контекста:
– Когато се каже: “Книгата и Сунната”, тука под “Сунна” се има предвид хадӣс-и шерӣфите на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем);
– Когато се каже: “фарз и суннет”, тука под “суннет” се има предвид делата, които не попадат в категорията фарз.
– Ако се използва самостоятелно, тогава се има предвид ислямската религия.

Суннет-и сеййие: Неща, които се появяват след Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и четиримата му халӣфи, и са забранени от исляма (и се вършат с цел иба̄дет). Бид’ат. (Вж. Бид’ат).

Суннет-и хасене: Добри и полезни дела, които ислямът позволява и дори повелява, чиято основа е съществувала през първи век (по време на Мухаммед (алейхисселя̄м) и неговите сподвижници), но впоследствие са получили по широко разпространение и развитие, като строежа на училища и минарета, и написване на книги.

Сура: част от Коран-и керим.

Съдружаване (ширк): Приписване на съдружници на Алла̄ху теа̄ля̄ или на подобни или равни на Него.

Т

Табиӣн: Поколението, което се е учило непосредствено от Есха̄ба.

Таваф: Седемкратно обикаляне около Кяабе. Тава̄фът започва от Хаджеру’л-есвед (Черния камък).

Таква: Отбягване на забранените неща, страхувайки се от Алла̄ху теа̄ля̄.

Тевӣл: Разясняване на а̄йетите от страна на ехли суннитските учени, съобразявайки се с тефсӣрите на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) и Есха̄б-и кира̄м. Текбир: Израза Аллаху Екбер, означава: Аллах е най-великият. 

Тесбих: Споменаване и Възхвяване на Аллаху теаля.

Тефсир: Разяснение; Значението на Кора̄н-и керӣм е разбрано и съобщено единствено от Мухаммед (алейхисселя̄м). Тефсӣр се наричат знанията, които Пейгамберът ни (алейхиссаля̄ту весселя̄м) е предал на Есха̄б-и кира̄м, те на Та̄биӣн, които от своя страна на Тебе-и та̄биӣн и така достигнали до нас чрез достоверни източници.

Техарет, Техарат: Пречистване, очистване

У

Улюл азм: Това са най-високопоставените пророци – Āдем (алейхисселя̄м), Нӯх (алейхисселя̄м), Ибра̄хим (алейхисселя̄м), Мӯса̄ (алейхисселя̄м), Ӣса̄ (алейхисселя̄м) и Мухаммед Мустафа̄ (саллялла̄ху алейхи ве селлем).

Уммет: Вярващи хора, следващи Пророк (Пратеник); Уммет на Мюсюлманите.

Ушр (ушр-зекят), Ушър: зекят за селскостопанската продукция.

Ф

Фъкъх, Факъх,Факих: (мн.ч. фукаха) Проницателен Фикх Учен; фукаха ас-саба.

Фарз: (действие, поведение, дума), която е заповед от Аллаху Те’аля в Коран-и-Керим; Неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ заповядва по ясен и категоричен начин в а̄йетите. Тяхното неизпълняване е хара̄м.

Фарз-и ‘аин: Задължение на всеки Мюсюлманин.

Фасък: Фасък е този мюсюлманин, който извършва, всякъкви грехове, открито, без да се притеснява. (Виж Кой се нарича Фасък?)

Фатва, Фетва: 1. иджихад (на муджтахид) – Отговор, даден от ислямски учен, в който се съобщава дали въпросното нещо съответства на религията (исляма) или не.: 2. заключение( направено от мюфтия) от книгите на Фикф обяснявайки дали нещо, което не е описано в тях е позволено или не; отговор на религиозен въпрос, пояснен от Ислямски учен. 

Фейз: Сияние, духовно знание.

Ферман: Заповед, специално издадена от Османски Султан.

Фикх: Наука, съобщава нещата, които трябва да се
вършат и отбягват от Мюсюлманите; ибадет, амел

Фитне: разпространяване на (изказвания,изявления) и действия, които биха навредили на Мюсюлманите и Исляма.

Х

Хадӣс-и кудсӣ: Хадӣс, чийто смисъл принадлежи на Алла̄ху теа̄ля̄ , а думите и изразът му са на Пейгамбера ни Мухаммед (алейхисселя̄м).

Хадис (шериф): 1. Речта (словото) на Пророкът; Хадис-аш шериф, всички хадиси събрани на едно; 2. Наука или книга по Хадис; Хадис сахих, хадис, разпространен устно, автентично приложен и използван спрямо условията от учени по Хадис. 

Хаджеру’л есвед: Черният камък, който се намира при един от ъглите на Кяабе.

Хазрети: Титла на почит и уважение, използвана пред имената на Пророци и Ислямски учени.

Халӣф: Водач на мюсюлманите.

Хамд: Възхваляване на Алла̄ху теа̄ля̄ по най-възвишения начин.

Ханефи, Ханафи: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Ебу Ханифа.

Ханбали, Ханбели: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Имам Ахмед бин Ханбал 

Хара̄м-и шерӣф: Джамията, в която се намира Кяабе.

Харам: (Действие, или нещо) забранено от Исляма.

Хелял: (Действие, или нещо) позволено от Исляма.

Хора на писанието: Евреите и християните.

Хурӯфӣ: Човек, който принадлежи към отклонената секта, основана от евреина Фадлуллах Хурӯфӣ. Фадлуллах го приемат за бог.

Ч

Ш

Шериф: виж Сеийд

Шехӣд: Човек, който е загинал, борейки се по пътя на Алла̄ху теа̄ля̄ .

Ширк (Съдружаване): Приписване на съдружници на Алла̄ху теа̄ля̄ или на подобни или равни на Него.

Щ

Ъ

Ю

Я