Не е възможно оруджът (говеенето) на мюсюлманите да бъде наречен вреден. Защо? Защото Аллаху теаля не би заповядал на своите раби да направят нещо, което би им навредило.По тази тема съвременните медици казват следното:
“Намиращите се в тялото на човека хормони – адреналин и кортизон, се смесват с кръвта много по-лесно при процеса на говеене. Тези хормони влияят и на раковите клетки. Те предпазват от организма от образуване на ракови клетки т.е. тези хормони предотвратяват тяхното развитие. Така тялото на говеещия се влиза в едно самомо-пречистващо състояние. Заедно с това се появява топене на намиращи се около вътрешните органи наслоени мазнини. Чрез това тялото се освежава и натрупва физическа сила, повишават се нивата на устойчивост срещу диабет, както и болести на стомаха, бъбреците, сърцето и черния дроб. Доказано е че черният дроб си отпочива в период от три до пет часа, по време на орудж, следователно това спира процеса на складиране на хранителните вещества в тялото за кратко време. А междувременно, този орган произвежда и глобулин, който от своя страна подсилва имунната система. Мускулите в стомаха и секретиращите клетки също си отпочиват за определено време, по време на говеенето. Тъй като обемът на кръвта циркулиращ в тялото намалява, това допринася до снижаване на кръвното налягане, с което сърцето също се сдобива с доза покой.
Ако отпадъчната хранителната материя не се изгори напълно, тя се превръща в причинител за увреждането на артериите. Неизгорените мазнини стесняват артериите и причиняват заболяването наречено артерио-склероза. С наближаване на залеза [в края на времето за оружд], в тялото не остават почти никакви следи от хранителни консумативи, т.е. всички хранителни вещества са преработени (метаболизирани). Също така оруджа е полезен за някои заболявания, най-вече за страдащите от артерио-склероза. В процеса на говеене другите органи, също си отпочиват. Да се яде по-малко и да се говее са изключително важни условия за здравото тяло.
Зекятът (задължителното дарение), е като “кал”, която изцапва имуществото. Така както даващия зекят опазва своето имущество от това кално леке, така и чрез оруджа, говеещият човек изплаща зекята на своето тяло и го предпазва от болести. Нашият учител и Пророк Мухаммед Расулюллах “саллаллаху алейхи ве селлем” е казал:
“Всяко нещо си има зекят. Оруджът е зекятът за тялото.” [Ибни Мадже]
Ползите от оруджа са многобройни. Два хадис-и шерифа оповестяват следното:
“Оруджът стопява (излишната) плът и предпазва човека от огъня на Ада. Благословии, които ничие око не е виждало, ничии уши не са чували и ничие въображение не си е представяло, ще бъдат въздадени само на онези, които са говяли.” [Табарани]
“Този, които съблюдава говеенето за един ден, по повеления от Аллаху теаля начин, за този единствен орудж Аллаху теаля отдалечава говеещия от ада на седемдесет години [разстояние]“ [Бухари]
Спеченият севаб за говеенето е много повече от севаба за другите служения. В хадис-и кудси [думи изказани от Мухаммед алейхиселям, но принадлежащи на Аллаху теаля] се оповестява:
“Всяко добро дело се награждава от десет до седемстотин пъти. Но оруджът се прави единствено за Мен; и Аз съм Този, който ще възнагради (това дело), защото Моите раби изоставиха своите страсти, храна и пиене заради Мен.“[Бухари]
Въпреки, че възнаграждаващият всички добри дела е Аллаху теаля, в заподта Му: “Аз съм Този, който ще възнагради (делото)” се намира скрита мъдрост. Независимо, че цялата планета е в притежанието на Аллаху теаля, Кяабе е наречена Бейтуллах (т.е. къщата на Аллах), с цел да ѝ се окаже уважение. Посредством израза: “…оруджът се прави единствено за Мен…“, Аллаху теаля ни известява, че придава на оруджа специална почит. Севабът (наградата) който ще бъде спечелен от говеещия орудж няма точно определена стойност. Количеството севаб на говеещия се определя спрямо условията на които е говял. Възнаграждението (севабът) би било по-голямо, ако се говее сред неговеещи хора. В хадис-и шериф се оповестява:
“Ако хора, които не държат орудж ядат в близост до говеещия, ангелите правят дуа за този (праведен) раб.“ [Тирмизи]
Онези, които не могат да изпълняват нафиле (незадължителен, допълнителен) орудж поради някъква причина, трябва да проявяват благодарност към Аллаху теаля и да нагощават гостуващите им и бедните хора. В хадис-и шериф се оповестява:
“Правещият шюкюр и гощаващият другите, е като онзи, който говее с търпение“ [Тирмизи]
Правещите шюкюр (отблагодаряващите се на Аллах) ще бъдат възнаградени щедро. Да си благодарен означава да живееш, спрямо повелите на Ислямийета.
“Севабът даден за изпълението за нафиле (допълните служения) през месец рамазан се равняват на севаба, който се дава за фарзовете (задължителните служения) през останалите месеци от годината. Един фарз, направен през този месец е като седемдесет фарза, извършени през другите месеци. Онзи, който не уважи този месец и върши грехове през него, цялата му година би преминала в извършване на грехове.”
В такъв случай, всеки мюсюлманин трябва да се предпазва от вършене на грехове още по-упорито, особенно през месец Рамазан. За поклонения извършени на свещенни места севабът, съответно е по-голям. В хадис-и шериф се казва:
“Орудж говян в Мекка е много по-ценен от хиляда оруджа извършени на други места”[Баззар]
Също така за ибадети (поклонения) извършени в петък, севабът е в пъти вповече. Но от друга страна и извършеният гюнах през този ден се записва двойно. Нужно е да се познава добре стойността на свещенните дни и нощи за да се прекарат така както повелява нашата религия.
По тази тема съвременните медици казват следното:
