За човек, който чуе името на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), е фарз (задължително) веднъж през живота си да произнесе салеват. При първото четене, изписване, изговаряне и чуване на благословеното му име е ваджиб, а при повторно – мустехаб. (Редд-ул-мухтар)
Произнасянето на салеват при изричането, чуването, изписването и четенето на името на Расул-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) е израз на уважение към него и става причина за спечелване на севаб.
Думата “салеват”, е множественото число на “салят”. Салят означава дуа (молитва). Дуите, правени за Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) се наричат салевати. В Коран-и керим се повелява, по меал [смисъл, даден от учените по тефсир]: “Аллах и Неговите меляикета правят салят на Пратеника. О, вярващи, правете салят и вие!” (Ахзаб:56)
В хадис-и шерифсе казва:
“Който изрече салят за мен, Аллах и Неговите меляикета изричат 70 салята за него.” (И. Ахмед)
Салят означава:
– милост от Аллах
– дуа от меляикетата
– искане на застъпничество от мюсюлманите.
Накратко салеват е изричането на:
“Аллахумме салли аля Мухаммед ве аля али Мухаммед”.
С изказването на “алейхисселям” или “алейхиссаляту весселям”, или “салляллаху алейхи веселлем” при споменаването на името на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям), човек ще е направил дуа ( произнесъл салеват за него).
Дуите “Аллахумме салли” и “Аллахумме барик”, които четем след Еттехиййату също са вид салевати. Произнасянето на салевати, придава големи достойнства на мюслюманинът.