Отговор:
Първо трябва да се разбере какво всъщност е “съдба” и “каза“, и какви са техните видове.
Съдбата е изначалното знание на Аллаху теаля, т.е. Той от изначалността знае всичко което ще се случи. “Каза” е създаването на нещата, намиращи се в съдбата, когато настъпи тяхното време. Например: Аллаху теаля в изначалността знаеше, че Айше през 2014 година ще дойде в България и отново ще се върне в Англия (със собствено желание – без никаква принуда). Това знание е “съдба“. А “каза” е създаването (на действието) “на идването в България” и “връщането в Англия”. Аллаху теаля знае какво ще извърши всеки един от нас и къде ще умре. Това се нарича късмет.
Ако прожектират даден филм повторно и човек, който го е гледал първия път, при повторното гледане, каже: “Изпълняващият главната роля ще падне от коня и ще умре?”, то нима актьорът ще умре, защото въпросният зрител казва това или просто защото е изгледал филма преди това?
Пожене Аллаху теаля знае какво ще се случи с хората, Той записа всичко това в левх-и махфуз. Меалят [смисълът, даден от учените по тефсир] на един айет е следният:
“Аллаху теаля знае къде стои всяко живо същество и къде ще бъде оставено накрая. Всичко е записано в ясна книга (ливх-и махфуз).”
(Сура Худ:6)
Има “съдба”, която се променя и такава, която не се променя. Еджел-ят (предопределеното време за смърт), който не се променя, се нарича еджел-и мусемма. Меалят на един айет е следният:
“Еджел-ят (срокът) не се забавя с нито миг, не идва и преждевременно.” (сура Араф: 34)
Според извършваните дела на човек са възможни промени в неговите живот и препитание. В Коран-и керим се казва, меал:
“Аллах изтрива каквото пожелае , каквото пожелае оставя. Умм-ул-китаб (левх-и махфуз) е при Него.”
(сура Рад: 39)
Умм-ул китаб е книгата, в която е написано изначалното слово на Аллаху теаля. Меляикетата не са в състояние да я разберат . Тя не е обект на времевото пространство. Никой, освен Аллаху теаля, не може да знае написаното в нея. Тя не изчезва. В левх-и махфуз настъпват промени. Меляикетата виждат това. В съответствие с извършените дела отстрана на човек, се променят неговите живот и препитание.
Лошите стават добри, добрите стават лоши. Меалят на един друг айет е следният:
“Без съмнение са записани в книга- живота и скъсяването на животите на хората.”
(Фатир: 11)
“Каза“, която се променя, се нарича каза-и муалляк. Ако човек извърши добро делото и дуата му бъде приета, тогава “каза” може да се промени. В хадис-и шериф се казва:
“Нищо не може да промени Каза-и муалляк. Само дуата може да я промени.” (Хаким)
“Съдбата не се променя с предприемане на мерки. Но приетата дуа опазва човек от идващата беда.” (Таберани)
“Посещаването на роднините удължава живота.” (Таберани)
Записването на “съдбата” в левх-и махфуз се нарича “каза“. Ако бедата, предопределена за определен човек е каза-и муалляк, и освен това ако също така е предопределено отправянето на дуа (молитва) от страна на този човек, то той ще направи дуа и когато тя се приеме, ще стане причина да опази човека от тази беда. Предпазване чрез дуа, от идващи беди също е въпрос, засягащ “съдбата” и “казата“. Както чадърът предпазва от дъжда, така и дуа (молитвата) предпазва от неприятности.
Еджел-и мусемма не се променя, но еджел-и каза – може. Един пример: Двама души дойдоха при Хазрети Дауд за да се оплачат един от друг. Азраил (алейхисселям) дойде и каза:
“Остава едва седмица до еджеля (предопределеното време) на единия от тях. Животът на втория пък свърши преди една седмица, но още не умря.”
Хазрети Дауд се зачуди и попита причината, когато меляикето му отвърна: “Вторият имаше един родственик, с когото бяха скарани. Той отиде при своя роднина и го зарадва. Поради тази причина Аллаху теаля му удължи живота с 20 години.” (“Левх-и Махфуз” и “Умм-ул-китаб”)
