Един ден при имам Раббани (рахметуллахи алейх) са дошли група хора и попитали:
“Мюсюлманите са безпомощни, мюсюлманите са бедни, мюсюлманите са болни, мюсюлманите страдат, мюсюлманите са в притеснение, а неверниците са толкова спокойни. Какво щеше да стане ако любимите раби на Аллаху теаля бяха спокойни в земния живот, да не бяха задлъжнели?”
Имам Раббани (куддисе сирух) отговорил:
“Нашата религия повелява да вярваме в неведомото. Ако Аллаху теаля бе дарил любимите Си раби с посочените неща, то неверниците, само и само за да се сдобият с тези блага, които виждат, т.е. заради спокойствието, щяха да станат мюсюлмани. Това е изпитание! Аллаху теаля е покрил нещата. Той ни изпитва дали ще повярваме в Неговото слово или в това, което виждаме. Ето защо, страданията на мюсюлманите са като съкровище и затова ние трябва много да ги ценим.”
Хасен Басри “рахметуллахи алейх” е казал:
“Фараонът живя 400 години, но ако дори веднъж беше получил главоболие, никога нямаше да се провъзгласи за бог! ”
