От арабски: وهابية Wahhabiya е ултраконсервативно реформаторско движение, причисляващо себе си погрешно към сунитския ислям, от 18 век и доминираща форма на исляма из целия Арабския полуостров (най-вече Саудитска Арабия и Катар), малки части от Африка и Западен Ирак. По българските земи се появяват след падането на Комунистическия режим през 1989г. След падането на желязната завеса суудитски агенти представящи се за шейхове, започват кампания за вербуване на младежи от помашките села и градове и финансиране за поправка на джамии, най-често в средните и западни Родопи, под наслов “Подпомагане на мюсюлманите от бившия комунистически блог”. Изпращайки ги на безплатни обучения в Мединския университет, където са били обгрижвани със всички екстри. След края на обучението си, много от тези млади дипломирани младежи биват обвързвани със заплата, като задачата им е да се завърнат по родните места и да започнат преподаване на “Новото знание”- уехабизъм или салафизъм, но представяйки го за сунизъм.]
Това е ново религиозно движение е определяно като ислямски фундаментализъм, търсещо “да се върне към ранните основополагащи източници на исляма – Корана и хадисите” или по точно да затрие останалите два източника в исляма: “Иджма”– (единодушните устави на Есхаб-ъ керим, Табиин и Тебе-и табиин) и “Къяс-ъ фукаха”– (Смисълът на Коран-и керим, разтълкуван от сунитските (или ехлисуннитските) учени).
Последователите му биват наричани уахабити, но самите те смятат това название за обидно и предпочитат да се наричат “мууаххидун” (тоест изповядващи единството на Бога, поддръжници на учението таухид). Въпреки че не признават ученията на ислямските учени те последват отклонения учен ибн-и Темиййа, който е осъждан на два пъти (със затвор и заточение) по Шериатските закони през 13-и век, за разпространение на отклонени устави.
Понятието уахабизъм често се използва взаимозаменяемо със салафизъм, но всъщност уахабитите използват наименованието салафизъм, като камуфлаж, за да се прикрият.
Основоположник на уахабизма е “шейх” Мухаммад ибн Абд ал-Уахаб, който се отклонява от от суннитския път, посредством попадане в проект на британските шпионски служби от отдел “Министерство на колониите” действащи на територията на Османската империя, ставайки лесна плячка за тях, поради своята наивност, слаби познания в религията и слабост към земните удоволствия.
Британската империя, инвестирайки тонове злато, основава това движение за да всее раздор между мюсюлманите. След краха на Османската империя, чрез основаване на Суудитската държава, поставяйки на кралския трон своите “верни приятели”[слуги]- фамилията Сууд, англичаните продължават да изпълнението на този коварен проект на разединение на мюсюлманската общност и до ден днешен, посредством вливане на милиарди долари, за разпространението на това течение из цял свят.
