“Аллаху теаля заповядва изпълнението на намаз по пет пъти всеки ден. Аллаху теаля ще прости греховете на онези, които изпълняват правилно гусюл абдест и кланят тези пет намаза в предопределените им времена, и изпълняват правилно руку и седжде.”
Извършването на пет-кратният всекидневен намаз е фарз-и аийн за всеки разумен и полово зрял мюсюлманин (мъже и жени). Намазът е задължителен за тези, които отговарят на следните три условия:
1 – Да бъде мюсюлманин;
2 – Да бъде благоразумен;
3 – Да бъде полово зрял.
Задължение е на всеки мюсюлманин, който е достигнал пубертет и полова зрялост да изпълнява пет-кратния намаз всеки ден. Фарз (задължително) е да се изпълни поклонението, когато предопределеното му време настъпи. А ако не е изпълнен в началото на предопределеното време и има достатъчно време да се вземе абдест и да се започне намаза преди времето да е свършило е фарз намазът да бъде изпълнен. Когато предопределеното време свърши и поклонението не е изпълнено без добра извинителна причина[1] бива извършен голям грях. Без значение дали намаза е пропуснат със или без извинителна причина, той трябва да бъде изпълнен като каза (наказателно)[2]. Задължение е за всеки нов мюсюлманин да научи първо условията на намазът, след което да започне да ги изпълнява.
ВИДОВЕ НАМАЗ
Намазите, които са повелени на мюсюлманите, се делят на три вида – фарз, ваджиб и суннет, от тях: 1 – Фарзови намази са: Фарзоветe на петкратните намази, двата рекята фарз на петъчния намаз и “дженазе” (погребалния) намазът. (Погребалният намаз е фарз-и кифайе). 2 – Ваджиб намази: Витир (витр), байрам, обетните (адак) и недовършените нафиле намази. Наваксването (като “каза”) на пропуснатите витр намази е също ваджиб. 3 – Нафиле намази: Суннетите на петкратните намази, теравих намазът (намаз, който се кланя всяка вечер по време на свещенния месец Рамазан) и нафиле (допълнителни) намазите, които се кланят с цел печелене на севаб, като техеджуд, техиййетул-месджид, ишрак, еввабин, истиха̄ре и тесбих. Т.е. тяхното изпълняване не е заповед. Тези, които нямат намази за наваксване от фарзовете и ваджибите, ще получат сева̄б ако извършат и нафиле намази.
Петкратният всекидневен намаз
Петкратният намаз се състои от общо четиридесет рекята. Седемнадесет от тях са фарз, три – ваджиб и двадесет – суннет. Те са следните. 1 – Сутрешен намаз: Състои се от четири рекята. Първо се кланя два рекята суннет, а после два рекята фарз. Този суннет е много силен. Някои учени казали, че е ваджиб. 2 – Обеден намаз: Състои се от десет рекята. Първо се кланя четири рекята като първи суннет, после четири рекята фарз, а после два рекята последен суннет. 3 – Следобеден намаз: Състои се от осем рекята. Първо се кланя четири рекята суннет, а после четири рекята фарз. 4 – Вечерен намаз: Състои се от пет рекята. Първо се кланя три рекята фарз, а после два рекята суннет. 5 – Нощен намаз: Състои се от тринадесет рекята. Първо се кланя четири рекята суннет, после четири рекята фарз, после два рекята последен суннет, а накрая витир[3].
(кликнете върху изображението за показване на цял екран)
Първоначалните суннети на следобедния и нощния намаз са гайр-и му- еккеде. При тях, когато се седне след втори рекят, след прочитане на “Ет-техиййа̄ту” се чете до край “Алла̄хумме салли” и “Алла̄хумме ба̄рик”. След като се стане за трети рекят, първо се чете “Субха̄неке” без да се чете Бесмеле. Началният суннет на обедния намаз е “муеккед” (силно препоръчан суннет) и носи повече севаб. При този суннет по време на първото сядане (след втори рекят), също както при фарз намазите, се чете само “Еттехиййа̄ту” и веднага се става за трети рeкят. След изправяне първо се чете Бесмеле и след това “Фа̄тиха”. Мустехаб е да се изпълняват още четири рекята (в допълнение) след фарзовете на обедното и нощното поклонение, и допълнителни шест рекята след фарза на вечерното. За тези допълнителни поклонения се дава много севаб. Човек може да изпълнява всички тях с един селям или два по два, като след всеки втори рекят дава селям. И в двата случая първите два рекята се считат за последен суннет. Тези намази, които са мустехаб, могат да бъдат извършени отделно след последния суннет.
В книгата Маракилфалах, частта поясняваща същността на езкер, и съответно в коментарите й от Тахвави, се предава следното: “В мезхебът Ханефи е суннет кланящият се да стане и да изпълни суннет намаза веднага след фарза. А след изпълнението на фарз намаза, нашият Пророк (саллаллаху алейхи ве селям) е оставал в седнало положение и е четял следното: ‘Аллахуме Енте-с-селям ве минес-селям тебаректе йа зел джеляли вел-икрам’; след което е започвал да изпълнява суннета веднага. Не е прочитал Айет-ел Курси или правил тесбих между фарза и суннета. Прочитането им след последния суннет (на всяко намаз-време) носи същият севаб (награда), който би се постигнал чрез прочитането им след фарза. Същото това условието важи и за суннета преди фарза; Изричането на молитви между изпълненията на фарза и суннета, премахва севаба от намаза.
В книгата “Дурр-ул-мухтар, след обяснението за Намаза Тахиййат-ул-месджуд, пише: “Говорене помежду изпълненията на суннета и фарза не нулира суннета, но премахна севаба. Такъв е и случаят и с прочитането на молитви. А според някой учени суннета няма да бъде приет и е нужно да бъде изпълнен отново.“
В хадис-и шериф се оповестява: “Ако човек прочита ‘Естагфируллах-ал’азим аллази ла илахе илля хув-ал-хай-елкаййуме ве етубу илейх’ след всеки намаз [серията от намази за всяко време], всичките му грехове ще бъдат опростени. “
[1] – Под добра извинителна причина се разбира причина, която Исляма разпознава като такава и освобождава мюсюлманинът от отговорността и неизпълнението на дадена заповед. Извинителна причина от този тип се нарича ‘Удр. Спането не е добра извинителна причина ако се случи след започването на предопределените времена за намаз. Но ако се наложи е задължително човек да се подсигури, че ще събуди преди времето за текущия намаз да е свършил; мустехаб е да се събуди преди свършването на времето, ако е заспал преди началото на предписаното време за текущия намаз.
[2] – Тези, които не изпълняват нама̄з поради мързел и тези, които не са извършвали намаз години наред, когато започнат да изпълняват ежедневните си молитви трябва да извършат суннетите на съответното време с възнамерение да откланят първия каза̄ нама̄з на това време. Те трябва да изпълнят суннетите с възнамерение за каза̄. Хазрети Абдулка̄дир Ге’ля̄нӣ в книгата “Футӯх-ул гайб” казва: “Всеки вярващ първо трябва да изпълнява фарзовете. Когато фарзовете свършат, изпълнява суннетите, а след това продължава с на̄филетата. Глупаво е човек да прави суннети, когато има да върши фарзове. Суннетите на този, който има фарзови задължения, не се приемат.
