Каза: Желанието на Алла̄ху теа̄ля̄ относно съществуването на нещо се нарича кадер (съдба). Създаването на творението, чието съществуване е пожелано, се нарича каза̄. Понякога двете понятия се използват едно вместо друго (т.е. използват се като синоними).
Келиме: потвърждаваща дума, дума на изявление.
Керим: Милостивост, Благост, Любезност
Касӣде (касӣда): Поетичен жанр с арабско-персийски произход. Произведенията са моноримни, без определен брой на стиховете.
Келям: лексикалното значение на дума, израз
Керамет: Необикновените, свръхестествените явления при евлиите (приближените раби на Алла̄ху теа̄ля̄ ) се наричат кера̄мети.
Кефен: Бял плат, с който се увива тялото на покойника.
Кюфр, Кюфур: Неверие.
Кхутба, Кутба: Изявление, Думите като изявление, направени в джамия от имам по време на Петъчната молитва или на Байрам.
Къям (киям): Стоеж в изправено положение по време на нама̄з.
Къбле (къбля): Посоката, към която се обръща човек,когато извършва нама̄з, т.е. към Кяабе в град Мекка.
Къяс-и фукаха: Извличане на закони за неща, които не са ясно съобщени в Кора̄н-и керӣм и хадӣс-и шерӣфите, чрез тяхното оприличаване на ясно съобщените. Къя̄с може да се прави само от учените муджтехиди (учени, които могат правилно да разбират значенията на а̄йетите и хадӣс-и шерӣфите). Другите не могат. След четвърто столетие по Хиджра не остана учен, който да прави къя̄с. (Ибн-и Āбидӣн, има̄м Газа̄лӣ, Йӯсуф Небха̄нӣ)
Къямет (Кия̄мет): Когато Алла̄ху теа̄ля̄ повели, Исра̄фил (алейхисселя̄м) ще протръби с Рога и всички живи същества ще умрат, всичко ще изчезне. Това се нарича Къя̄мет. С второто протръбяване всичко ще се върне към живот.
