Хадӣс-и кудсӣ: Хадӣс, чийто смисъл принадлежи на Алла̄ху теа̄ля̄ , а думите и изразът му са на Пейгамбера ни Мухаммед (алейхисселя̄м).
Хадис (шериф): 1. Речта (словото) на Пророкът; Хадис-аш шериф, всички хадиси събрани на едно; 2. Наука или книга по Хадис; Хадис сахих, хадис, разпространен устно, автентично приложен и използван спрямо условията от учени по Хадис.
Хаджеру’л есвед: Черният камък, който се намира при един от ъглите на Кяабе.
Хазрети: Титла на почит и уважение, използвана пред имената на Пророци и Ислямски учени.
Халӣф: Водач на мюсюлманите.
Хамд: Възхваляване на Алла̄ху теа̄ля̄ по най-възвишения начин.
Ханефи, Ханафи: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Ебу Ханифа.
Ханбали, Ханбели: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Имам Ахмед бин Ханбал
Хара̄м-и шерӣф: Джамията, в която се намира Кяабе.
Харам: (Действие, или нещо) забранено от Исляма.
Хелял: (Действие, или нещо) позволено от Исляма.
Хора на писанието: Евреите и християните.
Хурӯфӣ: Човек, който принадлежи към отклонената секта, основана от евреина Фадлуллах Хурӯфӣ. Фадлуллах го приемат за бог.
