Този, който повярва и се адаптира към заповедите и забраните на исляма, е мюсюлманин. А онзи, който иска да адаптира ислямските заповеди и забрани към своите желания и удоволствия, е неверник. Тези хора не разбират, че Аллаху теаля е изпратил религиите, за да пречупи желанията и удоволствията на “нефса” (егото) и за да възпрепятства неговата непокорност.
Всяка следваща религия е променяла предишната. Най-последната религия, променила всички предишни религии или по-точно е събрала в себе си всички тях, и която няма да се промени до Сетния ден (къямета), е религията на Мухаммед “алейхисселям”. Днес, религията, която Аллаху теаля харесва, е ислямската религия, основана точно върху тези закони. На тези, които изпълняват фарзовете (задълженията) и се въздържат от харамите (забраните), Аллаху теаля ще въздаде блага и радости в отвъдния живот (ахиретa), т.е. биха спечелили севаб (възнаграждение). От друга страна, за тези, които не изпълняват фарзовете (задълженията) и не се въздържат от харамите (забраните), ще има наказания и мъчения в отвъдното, т.е. такива хора навлизат в грях. Не се приемат фарзове (задължителните служения) на тези, които нямат иман (вяра), т.е. не им се дава севаб. Не се приемат суннетите на мюсюлмани, които не изпълняват фарзовете, т.е. няма да получат севаб (възнаграждение) за тях. По този начин, те няма да са се подчинили на Пророка ни “салляллаху алейхи ве селлем”. Ако човек изпълнява всички фарзове (задължения), но без извинение пропуска един от тях, то докато той не изплати това свое пропуснато задължение, няма да получи никакъв севаб (отплата) заизвършвани нафиле (допънителни служения) или суннет от този тип ибадет (служение). Това е ясно декларирано в хадис-и шериф, поместен в книгата “Мифтах-ун-неджат”, който гласи: (О, Али! Когато хората са заети с извършване на “федаил” (нафиле), ти се опитвай да допълниш фарзовете), също и в хадис-и шериф, поместен в третата част на книгата “Дуррат-ул-фахира” на имам Газали, в който се казва: (Аллаху теаля не приема [нафиле] намаза на онзи, който има неотслужени намази за наваксване и носи дрехи от харам).
Книгата “Мифтах-ун-неджат” е публикувана от книгоиздателство “Хакикат китабеви”. Когато нещата мубах се извършат с добри намерения и хубави мисли, човек печели севаб. Ако се извършват с лоши намерения или ако са пречка за изпълнението на определен фарз в неговото време, човек получава грях. Дори и да се е изплатил дългът и да се е спасил човекът от наказанието, от изпълнението на фарзове с примесени лоши намерения, от тях той не може да спечели севаб (облаги). Дори е възможно това, да се превърне в грях.Фарзовете и суннетите на тези, които вършат харами, стават сахих (действителни), т.е.дори и задълженията им да се изплащат, те не получават севаб (възнаграждение) от тях.
В книгата (Хадика), при разясняването на хадис-и шерифа: (Поклоненията на “ехл-и бид’ат” (еретиците, новаторите в религията), не се приемат), се казва: (Дори и да се водят за сахих (действителни), ибадетите (служенията) на тези мюсюлмани, който не се предпазват от греховете, те не се приемат, т.е. не получават севаб, но се спасяват от наказанието за неизпълнението им). Харамите не биха станали мубах, дори да и се изпълнят с добри намерения. С други думи, освен, че за харамите никога не се дават севаби, то извършващият харам без извинителна причина, несъмнено би получил грях. Предпазващият се от харамите с добри намерения, т.е. който се откаже от греховете поради страх от Аллаху теаля, би спечелил севаб. Ако не се извършва харам поради друга причина, той не би спечелил севаб от това, а единствено би се спасил от неговия грях. Празни и безполезни са изказванията от рода: “Важното е, че сърцето ми е чисто. Аллаху теаля гледа в сърцата на хората”. Това е подлъгване за мюсюлманите. Признакът за чисто и праведно сърце, е следването на ислямските повели, т.е. на неговите заповеди и забрани. Това е описано подборно в 39-о писмо от първи том на (Мектубат).
На 246-а страница от книгата (Шир’ат-ул-ислям), както и в книгата (Хадика), разяснявайки темата за “так’ва” (богобоязливостта), се казва: “Извършването на греховете (харамите) с добри намерения, не ги превръща в хелял. Доброто възнамерение, не може да повлие на харамите и мекрухите, и не може да ги превръне в ибадети (служения).”
