Въпрос без отговор
Имам Ешари (рахметуллахи алейх) в началото е бил от отклонената група в исляма “Му’тезиле” или по точно, неговият учител е бил от нея. Младият имам е забелязвал празнини в учението на своят учител. На няколко пъти, сънува как Ресулюллах (салляллаху алейхи весселлем) го предупреждава за обучението му.
Един ден в главата му прехвърчат искрици, като подготвя един въпрос , с който се явява пред своя учител. Влиза в пределите му , иска разрешение и задава следният въпрос:
– Учителю, имало е трима братя. Първият е бил “Сабии”, вторият – ‘”Сайид” и третият – “Шаки”. И тримата са починали. Първият е починал още като е бил малък т.е. е станал “Сабии”.Втория е израснал, повярвал е и приел вярата, като се е въздържал от забраните и е спазвал повелите на Аллаху теаля, след което е починал т.е. е станал “Сайид”. А третия не е приел вярата, живял е както сметне за добре, като накрая е починал т.е. е станал “Шаки”.
Каква ще бъде съдбата на тези тримата в Съдният ден ?
Учителят без да се замисля, разбира се, използвайки единствено своя “човешки, непълен разум”, което е в основата на тази излязла от правият път, група “Му’тезиле“, отговаря със следното:
– Починалият като “Ша’ки” отива в Джехеннема (ада)!
– Починалият като “Сайид” отива в Дженнета (рая)!
– А починалият като “Сабии” остава между рая и Ада!
След като изслушва отговора на своя учител, Имам Ешари е продължил:
– Добре учителю, но какво ще стане ако починалият като малък (Сабии) се оплаче в Съдния ден на Аллаху теаля с думите:
(Я Рабби, защо ми взе живота толкова рано? Не можеше ли и аз като по-големият ми брат (Сайид) да бях израснал, да бях изучил религията си, да бях спазвал повелите Ти и да беше ме пратил в Дженнета също както прати него?)
Учителят е продължил по същата логика използвайки единствено своя разум, като е отговорил:
– Ами Аллаху теаля ще му отвърне:
(Ти ако беше пораснал щеше да станеш лош, също като другия ти брат (Шаки), затова ти отнех живота рано, за да те предпазя от Джехеннема (ада))
Тогава Имам Ешари е продължил:
– Хмм добре тогава учителю, но какво ще отговори Аллаху теаля, ако неповярвалият брат (Шаки) каже:
(Я Рабби, Ти знаеше, че аз ще стана неверник. Не можеше ли да вземеш и моя живот, също както си взел живота на по-малкият ми брат (Сабии), и да беше спасил и мене от Ада?)
При което учителят, изчерпвайки умствения си капацитет и не можейки да отговори на това, е казал нервно:
– Ти си се отклонил от правия път (исляма).
Имам Ешари му е отговорил:
– Не учителю, аз не се отклоних, а просто памукът от твоята кошница се изчерпа (т.е. разума ти се изчерпа)…..
Имам Газали (рахметуллахи алейх) предава:
– Към нещата които могат да се разберат с разум, се подхожда с разум. Но нещата, които не могат да се разберат с разума, не може да се търсят с него. За нещата, които не се разбират с разум ни трябва, рехбер т.е. пътеводител.
Кой може да бъде пътеводител?
Това са ехлисуннетските учени! Ако не се намират живи учени, тогава се четат техните книги! Ехли суннетските учени са разяснили този случай по следният начин: ” Починалото дете на родители-мюсюлмани, с милостта на Аллаху теаля, ще бъде изпратено с родителите си в Дженнета (рая). А за починалите деца на неверниците, Аллаху теаля ще отреди със Своето правосъдие, като първо ще ги съживи в Съдният ден, след което ще ги унищожи завинаги, също както ще се случи и с животните. Аллаху теаля не би ги изпратил заедно с техните родители в Ада, поради фактът, че не са имали възможност да научат истината. Междинно място между Ада и Рая няма, така че никой не остава там.
Имам Раббани (куддисе сиррух) предава следното:
“В отвъдното друго място освен Дженнета и Джехеннема няма! Такова междинно място, където ще се живее безкрайно в отвъдното- няма! Мястото Арасат се обитава от хората, само докато се отсъди кой къде ще бъде изпратен – в Ада или Рая. Хак теаля обявява това ясно в Коран-и керим.”
