Във втори том, 82-о писмо от сборника “Мектубат-ъ Раббани” на големия ислямски учен- хазрети имам Ахмед Раббани “куддисе сиррух” , като наставление към нас, днешните мюсюлмани се казва:
“Никога не се подвеждай от украсата на хара̄мите и техните бързосвършващи наслади! Бъди изключително внимателен, за да може всички твои действия, мисли и постъпки да станат съвместими с исляма! Старай се да живееш под неговите светлини! Най-напред трябва да се научат нещата, в които всеки мюсюлманин трябва да повярва, от учените на ехли суннет вел-джема̄’ат “Нека Алла̄ху теа̄ля̄ богато да възнагради техните непрестанни усилия” , които са преподали и написали в своите книги. След това е нужно да се коригира вярата в съответствие с научените знания за вярата. Следващата стъпка е да научим правилата на фикха, да спазим стриктно фарзовете и да бъдем внимателни спрямо халялите и хара̄мите. На̄филе иба̄детите нямат никаква стойност в сравнение с фарзовете. Днешните мюсюлмани загърбват хара̄мите и полагат всички усилия в изпълняването на на̄филетата. Те отдават голямо значение на на̄филетата [например, организират мевлиди, където мъжете се събират на едно място с жените, или строят джамии, дават милостини и правят услуги], и считат изпълнението на фарзовете за ненужни и маловажни [като например неспазването на фарзове като: петкратния нама̄з; говеенето през месец рамазан; даването на зекят и ушур; погасяването на дълговете; изучаването на халялите и хара̄мите; забулването на жените и момичетата (т.е. покриването на главата, косата, ръцете и краката) когато излизат извън дома; отбягването на думите на ислямските врагове, рушащи вярата и морала].
Прахосват толкова много пари за небивали неща ала не осъзнават колко важно е даването на зекят на мюсюлманите, дори в малки количества. Не знаят, че даването на една стотинка зекят на подходящите за целта хора (обявени в Кора̄н-и кер̄им) е много по-голям сева̄б от даването на хиляди лири милостиня. Зекят се дава, защото е повеля на Аллах. Милостинята обаче се дава най-често за печелене на слава, почит и задоволяване на страстите на нефса. Във вършенето на фарзовете не се проявява лицемерие и показност, за разлика от на̄филетата, където има голяма показност. Ето защо зекятът трябва да се дава открито; това ще опази конкретния човек от оклеветяване. На̄филе милостинята обаче трябва да се даде тайно, защото това ще увеличи вероятността за нейното приемане от Алла̄ху теа̄ля̄. Казано накратко, за спасение от вредата на земния живот няма друг начин, освен стриктно да се следва ахкя̄м-и ислямиййе, т.е повелите на исляма. Тези, които не могат да се откъснат изцяло от светските удоволствия, да го направят поне видимо. За целта е нужно да адаптират всички свои дела и думи към исляма.”…
