Отклонените религиозни учени (Бид’ат ехли) в днешно време се мъчат всячески да разтълкуват айетите със скрит смисъл по свое разбиране. Но защо е нужно да откриваме “Америка” за втори, трети, пети и десети път?
В момента “муджтехиди” (дълбоки учени), които расясняват тези скрити по смисъл айети, за съжаление- НЯМА! Няма и нужда от такива! Защото, ако иска човек, да разбере неясен айет от Коран-и керим със скрит смисъл е достатъчно, просто да отвори книгите на ехли-суннетските алими и “мудж техиди“, като имам а‘зам Ебу Х анифе (куддисе сиррух), имам Раббани (куддисе сиррух ) и да прочете истинските разяснения предадени от най-доближените до Ресулюллах (салляллаху теаля алейхи весселлем) – Есхаби-и кирам, “Табиин” и “Тебе-и табиин”.
Тези, които се показват като “муждехиди” в днешно време и расясняващи Корана по собствено разбиране, говорещи и учещи само с извадки от Корана и хадис-и шерифите, могат да се оприличат със следният пример: От град София до гр. Истанбул е прекарана широка магистрала, както и бързоскоростна влакова конпозиция (книгите завещани ни от ехлисуннетските алими) все пътища даващи максимално бърз достъп до желаната цел т.е. достигане до знанието предадено от Ресулюллах. Но тези “самозванци” казват:
“Не! Ние няма да минем през тези бързи пътища, а ще построим нови пътища през планините, билата (върховете) на планините, покрай морето, през стръмните склонове.” (т.е. ще разясним наново всичко вече разяснено със нашето лично виждане).
Би ли се вързал, един разумен човек на това?
След като, вече съществуват “магистрали”, защо трябва да строим нови такива?
На кой е нужно това?
Така например, имам а’зам Ебу Ханифе (рахме туллахи алейх) е една сигурна “магистрала” към Расуллуллах (салляллаху ал ейхи весселем). Друга “магистрала“ е имам Ш а’фи (рахметуллахи алейх), както и другите двама имами по мезхеб имам Малики (рахметуллахи алейх) и имам Ахмед бин Ханбел (рахметуллахи алейх).
Но, НЕ! Те не харесват тези магистрали, и говорят с думи като: “АЗ“, “Моето виждане е…“, “Според мен…” и т.н.
След като всеки един от тези фалшиви “муджтехиди”, изказва своето си лично мнение, защо тогава всички те, изкарват различен смисъл, от даден айет?
Когато се сравнят тълкованията на всеки един от тях, се наблюдават толкова различни тълкувания, колкото са и авторите им. Когато бъде запитан някой от тях, защо имат различия спрямо другия, той обвинява другите, като казва: “Те тълкуват грешно. Моето е вярно.”
Тогава, да го питаме, защо пък трябва да вярваме точно на теб? Имам а’зам Ебу Ханифе притежава ше “илм”, “амел”, “ихляс”. А какво притежаваш ти? Та, ти не притежаваш и едно от тези качества.Защо трябва да вярваме точно на теб?
За имам а’зам Ебу Ханифе се казва, че макар учителят му да е живеел през седем улици разстояние от него, не е смеел да опъне краката си, в посока на неговата къщата, с което е показал каква висша култура притежава. Знаел е наизуст 300 000 хадис-и шерифа с правилните им разяснения. Затова, да се вярва на всеки, който се представя за религиозен учен не е прието (не е “джаиз” (позволено)). Нужно е да се четат, преведените книги наисани от ехлисуннетски те учени и “илмихал“-ите (книги за разяснение). Книги несъдържащи техни преводи, написани на собствена глава с измислени лични тълкувания водят хората до трагедия, както в този така и в отвъдния живот. Ако не се четат вярните книги, в Съдния ден няма да има извинение за това.
Човек не може да определи диагноза за своята болест. Нужно е да се посети специалист, който да уточни заболяването и да предпише нужните за лечението лекарства, които трябва да се приемат в определеното от лечителя време. Така и тези, които искат да спасят религията си, трябва да се отдадат на “специалист” в религията.
Такива учени са тези, които:
-
притежават знания не по-малко от дипломиралите се и завършили институти по наука и литература ;
-
да знаят айетите на Коран-и керим наизуст със смисъла им;
-
да е научил “хадис-и-шериф”-ите и техният смисъл наизуст;
-
да владее двадесетте основни науки в Исляма и да познава осемдесетте им под-науки много добре;
-
да познава четирите мезхеба (Хане
фи, Малики, Шафи, Ханбели) с тъностите им, много добре; -
да достигне нивото “Иджтихат” (висока зрялост) в тези науки;
-
Да достигне до най-високата степен в “тасаввуфа“, наречена “Виляйетти хасса Мухам
медийе“.