Преди да приема исляма, бях християнин католик. Мисионерите ме бяха направили католик, но никога не успях да заобичам тази религия, защото свещениците искаха от мен да повярвам в Троицата и Евхаристията [церемония, в която плътта на Ӣса̄ (алейхисселя̄м) се представя като хляб, а кръвта му като вино]. Те се опитваха да наложат редица алогични учения, като например, че папата е безгрешен и че е необходимо да се подчинява на всяка негова заповед. Освен това казваха, че християните трябва да бъдат врагове на ислямската религия, и че отказът на тези принципи ще доведе до гибел.
Всеки път, когато исках от свещениците, да ми обяснят по-ясно техните учения и очаквах разяснение, което ще прилегне на разума, противно на това, никой от тях не можеше да ми обясни каноните и само притъпяваха въпроса ми с думите: “Това са свещени тайни. Те са извън обхвата на ума.” Как може човек да приеме нещо, отвъд обхвата на ума? Постепенно започнах да усещам, че има нещо гнило в тази работа, че християнството не е истинската религия, като вследствие – започнах да я мразя.
При всяко споменаване на друга религия, например исляма, свещениците се превръщаха в ужасяващи чудовища и започваха да крещят: “Мухаммед е лъжец. Ислямът е измислена религия.” Но когато питах “Защо?”, не можеха да ми дадат никакъв отговор и заекваха. Това тяхно състояние ме мотивира да се запозная с ислямската религия по-отблизо.
Осъществих контакт с малайските мюсюлмани и поисках от тях да ми дадат информация за исляма. Тези хора бяха много по-различни от свещениците. Предоставиха ми много хубави знания за исляма. Нека да добавя и това, че в началото дори спорих яростно с тях. Но те толкова убедително отговоряха на зададените въпросите както и посрещнаха думите ми с такова търпение и непоколебимост, че усещах как завесата пред очите ми се повдига, а силно чувство за мир и спокойствие се настанява в мен.
В контраст с християнството, препълнено със суеверия, всичко в тази религия беше логично, рационално и разумно. Мюсюлманите вярваха в един Създател. Този велик Създател не казваше, че хората са грешни, а напротив, Той им даваше множество благословии. Сред Неговите заповеди, няма нито една, която да не разбирам. Поклоненията в исляма са единствено за възхваляване на Алла̄ху теа̄ля̄. Те не се покланят на различни изображения и статуи.
Дълбоко в душата си усещам вкуса на всеки а̄йет от Кора̄н-и керӣм, свещената книга на мюсюлманите. Човек може да изпълнява своите поклонения, без да ходи на специфично място за това. Така всеки може да извърши поклоненията в своя дом или на което и да е друго място. Всички тези неща бяха толкова красиви, толкова верни и хуманни, че осъзнах факта, че ислямът е истинската религия на Аллах и на драго сърце станах мюсюлманин.
