Въпрос: Какво казва ислямската религия относно лъжата?
Отговор: Да се лъже е голям грях. В едно знамение от Коран-и керим по смисъл се казва :
(Лъжат и клеветят само онези, които не вярват в знаменията на Аллаху теаля. Те са лъжците) [Нахл;105]
Лъжата е най-грозният грях и най-голям срам. Тя е началото на всички злини, почерняващи човешкото сърце. В хадис-и шерифи се казва:
“Лъжата е една от вратите на двуличието.” (Ибни Абидийн)
“Мюсюлманинът може да греши, но не може да изменя на доверието и да лъже.” (Беззар)
“Фитне, породено с думи, е като фитне породено със сабя. Фитне породено с лъжа и клевета, е по-лошо от фитне породено със сабя.” (Ибни Мадже)
“Повечето от търговците са фаджири (грешници), защото докато търгуват кълнейки се по- много те мамят и попадат в грях” (Хаким)
“Измамващият е в Ада.” (Таберани)
Ислямските учени са казали, че онзи, който лъже не напуска исляма, но ако не приема лъжата за харам и подценява греха от това, става неверник. (Берика)
Един ден попитаха Ресулюллах “салляллаху алейхи веселлем”:
-
Мюсюлманинът може ли да е страхлив?
-
Да, може.
-
Може ли да е скъперник?
-
Да, може.
-
Може ли да лъже?
-
Не! – отвърна Той “алейхиселяту веселям”
Големите учени притежатели на мъдростта са казали:
“По- добре е да си ням, отколкото да излъжеш”.
Ахнеф бин Кайс “радияллаху анх” е казал:
“Умният и честолюбив мюсюлманин не би изрекъл лъжа”.
Хазрет-и Омер “радияллаху анх”, казва:
“Не може да достиге до същината на вярата, нито един човек, докато той не изостави лъжата когато прави шеги”.
Бухтери “рахметуллахи алейх”, казва:
“Не отива на човек да изрича лъжа, нито в сериозно състояние, нито в шеговито”.
Локман Хеким “рахимехуллаху теаля”, наставлявайки сина си, казва:
“О, сине! Стойността на онзи, който говори лъжи, го напуска”.
Йезид бин Мейсере, казва:
“Така, както налятата вода кара листата на едно дърво да позеленяват, така и лъжата полива лошотията и става причина тя да разцъфти и да нарастне”.
