Смисълът на Коран-и керим, е разбран единствено от Ресулуллах (саллалаху алейхи ве селям) и е разяснен с хадис-и шерифи. Той е разяснил Коран-и керим. Книгите за правилните и истински расяснения са неговите хадис-и шерифи. Ислямските алими са жертвали сънят и спокойствието си със много безсънни нощи, за да могат да съберат всички възможни хадис-и шерифи, и да напишат книгите по (Тефсир), т.е. книги със смисълът на Коран-и керим.
Една от най-ценните книги по Тефсир е (Бейдави). За да се разберат книгите по Тефсир е нужно да се работи с тях около тридесет години без прекъсване и да се научат много добре двадесет от основните науки в Исляма. Тези двадесет науки се разделят на осемдесет под-науки. Една от основните науки е Тефсир (разяснение). Всяка една от тези науки си има отделни алими (висши учени), както и написани от тях книги. Използваните в днешни времена арабски думи (например една дума) има различно значение в науката ‘Фъкъх‘, и много по-различно значение в науката ‘Тефсир’. Дори една и съща дума в Коран-и керим може да има различни значения в зависимост мястото на частицата в изречението, като и придава друг смисъл. Тези, които не са запознати с тези широки науки, с Тефсирите (разясненията), които правят според значението им от днешния арабски език (използващи думи с еднакъв смисъл навсякъде), Коран-и керим придобива коренно различно значение.
По този начин, от разясненията, добрините, скрития смисъл и знаците, всеки човек може да разбере дотолкова, колкото му е силната вярата (иманът).Тефсир (разяснение) не е нещо, което е възможно да стане, с писане и разбиране на нещата. Тефсирът е сияние, което се зарежда в сърцата на големците. Книгите по Тефсир са ключът към него. Така, както отключваме с ключ – сейф, и пред нас се явяват скъпоценностите, така и с четене на тези книги се зарежда това сияние (нур) в сърцата ни. Тези, които са научили добре осемдесетте науки са разбрали тефсирите (разясненията), и за да ги съобщят на неграмотните в религията си хора като нас, са написали хиляди книги на най-различни нива, за да може всеки да ги разбере. Книгите като (Мевакип), (Тибян) и (Ебуллейс) са турските преводи на тези основни книги по Тефсир. (Тибян – тефсир) е преведена на турси език през 1100 година по хиджра. Направен е от Вехби Ефенди (в Коня, Турция) и е книга за ‘Вааз‘. В днешно време дори и считаните за най-ценни “тефсири” и “илмихали”, съдържат лични мисли, и вредата от тях е много по-голяма, отколкото ползата. Най-вече написаните преводи и “тефсири” на Коран-и керим от враговете на исляма и от притежателите на Бид’ат (Бид’ат ехли), с цел да развалят значението му, са сами по себе си явна отрова. Когато младите хора прочетат такива книги, в съзнанието им се появяват съмнения и пререкания. Така или иначе хора с малко знания в религията, такива като нас, да учат Ислямът от Коран-и керим и Хадис-и шерифи изобщо не е препоръчително. Защото, едно погрешно разбиране или съмнение от Коран-и керим и Хадис-и шерифите би ни отнело ‘имана’ (би ни изкарало от религията). Тефсирите и Хадисите не могат да се разберат само с научаване на арабски език. Ако някой мисли, че знаещият арабски е ислямски алим (учен), ще се подлъже. В Бейрут и други населени места, където родния език е арабски, живеят много християнски попове, които познават добре арабската култура и ценности. Но нито един от тях не познава ценностите на Ислямиета.
В Издаденият през 1956 г. (Ел-мунджид) лингвистичен речник, се наблюдава грешно изписване на ислямски имена. Дори името на гробището ‘Баки’ намиращо се в Медина, както и датата на смъртта на Ресулуллах ‘алейхиселям’ са изписани грешно.
Желаещият да разбере истинския смисъл на Коран-и керим трябва да чете книгите по ‘Келям’ (разясняващите), ‘Фъкъх’ (тънкостите) и ‘Ахляк’ (нравственост). Във всички тези книги е използвана информация взета от Коран-и керим и Хадис-и шерифите. Книги написани като ‘Превод на Коран’ не могат да дадат правилен смисъл. Четящите тези преводи стават роби на мислите, възприятията и целите на авторите им, което би станало причина за отделянето им от религията. Не е възможно Коран-и керим да бъде написан с латински букви. Това е така, защото латинската азбука (също и на кирилица) няма достатъчно букви за всичките звучения, съдържани в арабската азбука. Затова и смисълът се губи. Четенето на такъв ‘Коран’ би се превърнало в сборище от думи без значение. Това е написано подробно в книгата (Ел-муалим) отпечатана през 1986 година. Например: Ако вместо ‘ехад’ се каже ‘ехат’, намазът става несъстоятелен.
Днес много хора наричат тези развалени копия написани с латински букви ‘Турски Коран’, като ги представят пред младата аудитория и ги раздават по селата с думите: “Арабския Коран е чужд език за нас, не го четете! Четете го на родния ни език – Турски”. Ако обърнете внимание ще се забележе, че хората които пропагандират с тези слова, повечето от тях дори не кланят намаз, не държат орудж, извършват харам, дори стигащи до неверие са само ‘мюсюлмани на приказка’. Да ги попитаме тогава защо по радиото и по баровете слушат деветата симфония на Бетовен, ‘Фигаро’ на Моцарт, и стихове на Молийер, на немски, италиански и френски? Това са чужди езици. Защо за тях не кажат, че трябва да се изпълняват на роден Турски? Защото много добре знаят, че тези произведения е невъзможно да се преведат напълно на турски. Когато са на турски нефсовете (егото) им не изпитва същата наслада както на оригиналния език. Произведенията на Бетовен и Шопен не могат да се нарекат техни ако са на турски език. Ето затова и мюсюлманите не могат да усетят насладата от латинските ‘подобия на Коран’ и немогат да нахранят душите си.
Турското министерство “Диянет” в изготвеният през 1381 г. по х. (1981 г.) “Коран-и керим – по смисъл (меал) на турски”, на уводната страница са обобщили много ясно изказаната от нас по-горе информация. Главния на “Диянет” (мюфтийството), уважаемият Х. Хюсню Ердем, в уводния текст подписан от него се казва: “Такава божествена, красноречива и изказваща с малко и точни думи нещата, книга, като Коран-и керим е невъзможно да бъде преведена с оригиналното й съдържание, не само на турски, но и на какъвто и да е друг език.”
