Мюджедид-и ел-фисани (мюджедидът на второто хилядолетие) светлината на разумните, водачът на праведните, пазачът на ислямската религия и короната на мюсюлманите великият имам Ахмед Фаруки Серхенди – Имам Раббани (рахметуллахи теаля алейх) казва:
На земята добрите и полезните неща са смесени с лошите и вредните. За да се постигне щастие и спокойствие в този и в отвъдния свят добрите и полезните неща трябва да се правят по всяко време. Поради факта, че Аллаху теаля е много милосърден, Той е създал сила, която да разграничи добрите неща от лошите. Тази сила се нарича (акъл, ум, разум). Разумът, който е чист и здрав, изпълнява тази своя задача много добре и никога не греши. Извършването на грехове и последването на страстите разболяват сърцето и разума, поради което разграничаването на доброто от злото става невъзможно. Проявявайки милост към рабите си Аллаху теаля, извършва тази работа [вместо тях], като съобщава добрите неща, посредством Своите пратеници и повелява на хората да ги изпълняват. Съобщил е и вредните неща, забранявайки тяхното извършване. Тези заповеди и забрани се наричат “религия”. Религията, към която ни призовава Мухаммед (алейхисселям), се нарича “ислям”. Днес по света има само една непроменена и неизопачена религия. Това е ислямската религия. За да се постигне спокойствие е нужно да се следва исляма, т.е. човек трябва да бъде мюсюлманин. За да стане човек мюсюлманин не са нужни никакви формалности, нито ходене при имами или мюфтии. Първо, трябва да се повярва със сърце, след което да се научат заповедите и забраните на исляма, а след това- да се изпълняват.
За да се повярва, трябва да се изкаже с думи келиме-и шехадет [Ля иляхе ил Аллах, Мухаммедун ресулюллах,т.е. Аллах е един и Мухаммед алейхиселям е Неговият пратеник] и да се повярва в неговия смисъл. А за да се повярва правилно в значението на това, трябва да се повярва така, както е описано в книгите на ехл-и суннетските учени. За онези, които следват истинските религиозни книги, написани от тези учени, ще се даде сто шехидски севаба. Учените на четирите мезхеба се наричат, ехл-и суннетски учени. Условията на вярата са обяснени подробно в турската книга “Herkese Lazım Olan Iman” [и в българския й превод “Вярата, нужна на всеки”]. Препоръчваме ви да я прочетете.
Днес мюсюлманите по света са разделени на три групи. Първата група са истинските мюсюлмани, които следват пътя на Есхаб-и кирам. Наречени са ехл-и суннет или суннити, или фърка-и наджиййе, т.е. групата, която ще се спаси от Джехеннема. Втората група се състои от враговете на Есхаб-и кирам. Те се наричат шиити или фърка-и далле, т.е. отклоненото течение. Третата група се състои от враговете и на шиитите, и на суннитите. Това са вахабити или недждити, поради това че за пръв път са се появили в областта Неджд в (Централна) Арабия. Понякога са наричани и фърка-и мелюне, затова, че обвиняват праведните мюсюлмани в неверие, наричайки ги мушрици (съдружаващи). Това е разяснено в турските книги “Kıyâmet ve Âhıret” (Съдният ден) и “Se’âdet-i Ebediyye” (Пълен илмихал). Пейгамберът ни “алейхисселям” е проклел такива хора. Юдеите и англичаните стоят в основата на разделянето на мюсюлманите на тези три групи.
ВЯРАТА, НУЖНА НА ВСЕКИ от Мевля̄на̄ Ха̄лид Багда̄дӣ
