Шапката с периферия, т.е. юдейската шапка е религиозният символ на евреите. Поставянето на такава шапка, без значение с каква цел, няма разлика от слагане на кръст и свеждане на чело в седжде пред идол. Периферията и козерката на шапката носи следното значение “Аз не се покланям до земя пред Аллах”. [“Муфтах-ул Дженне”, “Биргиви васиййетнамеси”]
Известният ислямски учен Мехмед Атъф Ефенди от Искилип описва това в своята книга “Таклид (следване) на неверниците и носенето на шапка (с периферия и ко-зерка)” по следния начин:
“Признаци на неверие: Признаците на наверие са различни по отношение на време и място, но основните сред тях са шапката с периферия, зуннарът (поясът на свещениците), кустиджът (поясът на идолопоклонниците) и кръстът на християните.
Шапката е основният признак, който различава немюсюлманските от мюсюлманските народи.
В предните страници на книгата беше разяснено, че обличането, слагането и препасването на неща, като шапка, зуннар и кръст, които са отличителните религиозни признаци на неверниците, е забранено в исляма. А по отношение на въпроса дали това изкарва от исляма или не, трябва да кажем, че делата на човек са отражение на състоянията на неговата душа. Състоянието на сърцето проличава, т.е. става видимо посредством тях.
Слагането на шапка, която е характерна за неверниците и е техен (религиозен) признак (символ) в облеклото, без зарурет (липса на друг изход, като смъртна заплаха) и със собствено желание, е “куфр” (неверие, отричане на исляма), защото това е признак на неверие [показва религиозната принадлежност (подобно на преклонението пред идоли)]. Ето защо, шапката може да бъде носена само от онези, които одобряват един от видовете неверие, като идолопоклонничество, християнство и еврейство, и чиито сърца са оцветени в цвета на неверието. Факт е, че за състоянията на духа се съди по делата на тялото – това е методът, повелен от исляма.
Нека споменем и това, че нещата, които членовете на даден народ слагат на главите си, имат връзка с тяхната религия и национална принадлежност. Шапките, колкото и различни да са в отделните части на Европа, са произлезли от един източник и без съмнение, колкото и различни да са по отношение на време и пространство, те носят духа на споменатия източник. Ето защо, имайки предвид, че шапката е признак на религиозна и национална принадлежност, онзи, който постави шапка, с това си дело ще е изявил и показал своя народ и религия.
Следователно, онези, които не притежават никаква разлика от неверниците, освен в облеклото, т.е. не показват никакви признаци на принадлежност към ислямския народ (вярващите са един народ) в потвърждението с език и поклоненията с тяло, щом оприличат и облеклото си на тях, ще са заличили, с това си дело, всички състояния, показващи вярата и принадлежността към ислямския народ, и съобразно хадиса: (Който се старае да заприлича на един народ, той става част от тях). За такива хора се отсъжда със сигурност, че са се присъединили към общността на неверниците.
За да изясним тази истина, нека да дадем следния пример:
Всяка държава си има знаме, което съдържа символи, характерни за особеностите ѝ. Знамето, което се развява над даден пътнически или военен кораб, самолет, училище или сграда, показва тяхната принадлежност. Например, въпреки нашият брониран кораб “Явуз”, с всички негови части, да прилича на британските, немските и френските военни кораби, той, благодарение на гордото знаме (отличителния признак), което се развява на него, се различава от тях и по него се съди, че той принадлежи на нас. Развяването на чужд флаг над наш кораб е забранено в политически, традиционен и законен аспект. Поради това, човек, който стори това, ще бъде обвинен в измяна на родината и народа, и съблюдаване на чужди интереси, с което ще получи смъртно наказание. Затова никой не би посмял да развее знамето на някоя съвременна държава над наш кораб с цел да го накара да прилича на чуждите.
По същия начин, хадис-и шерифът: (Който заприлича на друг (в религиозен аспект), не е от нас), забранява на мюсюлманите да се стремят да приличат на немюсюлманите, по отношение на признаците на неверие. Както, щом се развее чуждо знаме над наш кораб, ще се отсъди, че той не принадлежи на нашата държава, така и ще се отсъди със сигурност за онези, които ползват признаци на неверие, като шапка, кръст и други символи, че са напуснали исляма и станали част от неверниците.”
[Нека отново споменем, че е забранено да се прилича на неверниците по отношение на религията! Обличането на панталони, ползването на вилици и нови машини нямат нищо общо с религията!]
Когато са попитали най-прочутия шейх-ул ислям в Османската история и един от най-големите ислямски учени Мехмед Ебуссуд ефенди:
“Ако Зейд, без зарурет (крайна нужда, безизходица), постави на главата си шапка (с периферия или козерка), какво следва от това според исляма”,
той е отговорил:
“Куфр (Напуска исляма)!”
По време на дело, се е провел следният разговор между Атъф Ефенди от Искилип и един съдия вероотстъпник:
– Ходжа, чалмата на главата ти е от плат, тази шапка също е от плат! Какво ще стане ако оставиш нея и сложим това (показвайки шапката)?
– Господин съдия, турското знаме зад вас е направено от плат, британското знаме също е от плат. Какво ще стане ако свалите турското знаме и сложите британското?
из книгата “Китаб-ус салят”
НЕКА ДА УТОЧНИМ !!! Тези правила са базови за Суннитите!!! Шиитската (шии) и Вехабитската (селефии) секти са ясно разобличени в книгите на ехл-и суннетските учени с непоклатими доводи, като заблудените секти на исляма !!!
Доводи за статията:
Мъзракли Илмихал-Мифтахул Дженне, Биргиви Васийетнамеси, Френк Мукалитлиги ве Шапка, Един от Фетвите на Шейхулислям Ебуссууд ефенди, Шейхзаде, Матбаатус Султаниййе, Шерхул Фикхул Екбер и много други.
