Дори да е за разкриване на истината, да се спори с хората, с цел да бъдат победени, е вредно. Ако в един човек чувството на удоволствие, което усеща при победа в словесен двубой, надделее над чувството на удоволствие, което се усеща при научаване на истината от устата на опонента, то значи той е сполетян от всичкото зло на света. Желанието за победа при словесен спор би го въвлякло във всякакъв вид зло.
Да се възразява, като се казва: “Не, не е така!”, е много грозно качество. Например ако един каже: “Днес е двадесет и пет градуса”, а друг му отвърне: “Не, не е под тридесет градуса”, това е вид възражение, защото неговият реален смисъл е: “Не, ти не разбираш от тези неща, аз ги разбирам”. А това е вид високомерие и унижаване на хората. Безпричинното разкриване на недостатъците на хората е грях, защото това ги обижда и натъжава. А да се причинява мъка на хората без да има крайна необходимост е харам. По тези теми не сме задължени да разкриваме недостатъците на хората. Мълчанието в случая е признак на зрял иман. Хазрети Малик бин Енес e казал: “Да се спори не е от исляма. Спорът придава твърдост на сърцата и поражда омраза.” Казано е: “Изнерви своя най-любим приятел като поспориш с него дори само веднъж, и виж какво беда ще те сполети.”
Дори един човек да няма никакъв грях, неговият навик да спори с хората, казвайки: “Аз ги зова към истината!”, му стига като грях (т.е. той е предостатъчен за гибелта му). Който превърне в свой нрав да спори и възразява, губи своята човещина.
Хазрети имам Газали казва: “Само онези, които обичат славата, обичат да спорят. А славата, от своя страна, е гибелна.” Спорът намалява приятелството между приятелите и увеличава враждата между враговете. Праведният мюсюлманин не е арогантен, а улегнал, с мек нрав в земните дела и твърд в ахиретските.
Не спори с лошия, ще те обиди!
Не спори с благонравния, ще ти се разсърди!
Енес бин Малик “радияллаху анх” казва: “Един ден, докато спорехме на ислямска тема, при нас дойде Расулюллах и толкова много се изнерви, че никога не го бяхме виждали да е толкова разстроен. Каза ни: “Спрете да спорите! Народите преди вас бяха погубени само заради това. Спорът не носи полза, а само вреда. Му’минът не би спорил. Не бих се застъпил за онзи, който спори.” (Таберани)
За един човек е по-трудно да остави спора, когато е прав, отколкото, когато не е. Затова да отбягва спора, когато е прав, носи повече севаб.
Спорът е онова нещо, което раздухва пламъците на омразата между приятели. Да се спори е вид омаловажаване на опонента и казване на: “Ти не знаеш, аз знам!” Всеки, обвинен в невежество, малко или много би се изнервил. В хадис-и шериф се казва:
“Най-омразния раб на Аллаху теаля е този, който прекалява в споренето.”
Спорът е вид себедоказване. Т.е. спорещият се опитва да докаже своето превъзходство в ума, достойнството и знанието. А това е вид обвиняване на другия човек в невежество и слабоумие. А това е чиста проява на вражда. В хадис-и шериф се казва:
“Онзи, който не спори и не ранява никого, ще влезе в Рая.”(Тирмизи)
“Онзи, който не възразява, когато говори, или отбягва да спори, дори когато е прав, ще бъде дарен с палат в Рая.” (Таберани)
“Онзи, който не отбягва да спори, когато е прав, не ще успее да постигне истинска вяра.” (Ибни Ебиддунйа)
“Аллаху теаля не обича онзи, който упорства в спора.” (Бухари)
“Никой, освен онзи, който упорства в спора, не би се заблудил след като е намерил напътствието.” (Бейхаки)
Хората се делят в четири групи:
1) Такива, които знаят, че знаят: Това са добри хора, разчитат на себе си, смели са и успяват в своите начинания.
2) Такива, които не знаят, че знаят: Това са добри и плахи хора, които имат нужда от насърчение и смелост. Когато бъдат окуражени, с лекота биха успели в своите начинания.
3) Такива, които знаят, че не знаят: Това са хора, които си знаят мястото и границите. Не си навират носа във всичко и се занимават със своя си работа. Тези хора винаги печелят одобрението на всички.
4) Такива, които не знаят, че не знаят: Това са хора, които са вредни и за себе си, и за обществото. Те хем не знаят, хем не знаят, че не знаят. Навират си носа във всичко и затова носът им никога не остава чист от мръсотия.
