Мюсюлманите, които са имали честта да видят благословеното лице на Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и да чуят сладките му слова, се наричат Есха̄б-и кира̄м. Най-високопоставеният човек за всички времена, след пророците, е Ебӯ Бекр-и Съддӣк (радиялла̄ху анх). Той е и първият халӣф. След него най-високопоставен сред хората е Фа̄рӯк-и а’зам – вторият халӣф Омер бин Хатта̄б (радиялла̄ху анх). След него най-високопоставен сред хората е третият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) – Осма̄н бин Аффа̄н (радиялла̄ху анх) – съкровището от добрини, източник на вяра и духовно познание. След него най-достоен сред хората е четвъртият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) Али бин Ебӯ Та̄либ – лъвът на Алла̄ху теа̄ля̄ и притежателят на удивителни превъзходства. От свещените хадӣсите се разбира, че хазрети Фа̄тима, хазрети Хадӣдже, хазрети Āише, хазрети Мерйем и хазрети Āсийе са най-високопоставени сред земните жени. В хадӣс-и шерӣф се казва:
“Фа̄тима е най-високопоставена сред дженнетските жени, а Хасен (Хасан) и Хюсеин са най-високопоставени сред дженнетските младежи.”
След тях най-високопоставени са ашере-и мюбешшере – десетимата сподвижници, благовестени с Дженнет. Това са:
След тях са участниците в битката при Бедр, след това – участниците в битката при Ухуд, а след тях – присъствалите на Бӣ’ат-ур-ридва̄н.
Eсха̄б-и кира̄м са жертвали своите живот и имущество по пътя на Расӯл-и ек-рем (саллялла̄ху алейхи ве селлем) и са му помагали. За всички нас е ва̄джиб да споменаваме имената на всеки един от тях с любов и почит. Абсолютно не е допустимо да изговаряме думи, непристойни за тяхното величие. Неуважителното споменаване на техните имена е признак на заблуда и отклонение.
Човек, който обича Расӯлюллах, трябва да обича и всички негови саха̄бии (другари), защото в хадӣс-и шерӣф се казва:
“Онзи, който обича моя Есха̄б, ги обича, защото обича мен. Онзи, който не ги обича, не обича и мен. Този, който ги нарани, ще е наранил мен. А наранилият мен, ще е наранил Алла̄ху теа̄ля̄. А наранилият Алла̄ху теа̄ля̄, без съмнение ще бъде изтезаван.”
В друг хадӣс-и шерӣф се казва:
“Когато Алла̄ху теа̄ля̄ поиска да стори добро на някой от моята общност, Той настанява в сърцето му обичта към моя Есха̄б: заобиква ги така, както обича и себе си.”
В деня на смъртта на нашият Пророк (алейхисселя̄м) в Медӣна е имало тридесет и три хиляди саха̄бии. Общият брой на всички сподвижници е бил над сто двадесет и четири хиляди.
