Нека обобщим отговора в отделни точки:
1– Всеки, който е достигнал до нисаба за фътр и курбан т.е. е притежател на 96 гр. злато или пари, или неизползвано имущество на същата стойност, той, спрямо ислямската религия, се приема за “религиозно богат“. За този човек е “ваджиб” (задължително) да даде “фитре”. Ако той е “мукеллеф” (задължен) т.е. ако достигнал зрялост и е местен жител (т.е. не е пътник, а се намира в местожителството си) е задължен да заколи курбан от свое име. За този човек е харам (забранено) да получава “зекят“. “Ваджиб” (задължително) е да помага на бедните жени и неработещите мъже от рода си.
2– Наследството и “мехирът” ( т.е. сумата давана от младоженеца на младоженката при сключване на никях) също се добавят към квотата на благосъстоянието. При сдобиване с имущество, стойността на което е достигнало квотата от 96 гр. злато и запазването му в притежание за една година се дава само “зекята” на изминалата година.
3– След приспадане на дължимите заеми и имуществото нужно за преживяване, за притежаващият стойността или имуществото равни на квотата за “зекят“, е “ваджиб” да заколи курбан. Квотата (нисабът) за курбан се определя от стойността на притежаваното имущество изчислено на колко се равнява в злато и сребро.
4– Имуществото, което се добавя към квотата за курбан не е задължително да бъде за търговия или да е притежавано цяла година (както при зекята). Отдадените заеми се изваждат от квотата и имуществото. Ако все още е останал заем за получаване, също както при зекята, се добавя към квотата за курбан, т.е. се брои като текущо принадлежащо имущество.
5– Използваното в ежедневието имущество не се добавя към квотата! Без значение колко ценни са те. Ежедневно имущество са: една къща; храна достатъчна за един месец; ежегодните три вида облекло; бельо; използваните домашни уреди и покъщнина; превозно средство; служебни книги и предстоящи изплащания на заем. Не е задължително да се притежават всичките изброени неща. Но ако се притежават, те не се добавят към квотите на фитре, зекят и курбан!
6– Имущество, което не се използва за търговия, като неизползвана покъщнина, имоти отдадени под наем, накити, непостлани килими, неизползваната често покъщнина, уреди за търговия и изкуство, не се броят за неща от крайна нужда, и се причисляват към квотата за курбан. Ако сбора на всички тях е равен или надвишава 96 гр. злато, за този човек е “ваджиб” т.е. задължително да заколи курбан. Ако човек живее в голяма къща не се причисляват към квотата стаите, които не се използват!
7– Златните и сребърни бижута на жените се добавят към квотите за “зекят” и “курбан“. Украшения, като: перли, корали, диаманти, изумруди се добавят само към квотата на “курбана“! Не се добавя към тази на “зекята“!
8– Компютър, телефон, револвер, радиопредавател, телевизор, видео плейъри, часовник, хладилник, пералня, съдомиална, прахосмукачка, ценни религиозни стенни платна, полюлеи и лампи, поради факта, че всички те се използват не е нужно да се добавят към квотата за “курбан“. Но изцяло неизползваната покъщнина, без значение стара или нова, се добавя!
9– Притежавани ценни религиозни книги с висока стойност (мусхафи, книги по хадис и фъкъх и др.) не се добавят към квотата, при случай, че се четат. Ако не се четат- се добавят!
10– Ако неползваното имущество има по-висока стойност от квотата (96 гр. злато) за притежателят му е “ваджиб” да заколи курбан. Например, на когото принадлежи “чеизът” (сватбената покъщнина за новоженци), той е онзи, който е отговорен за курбан. Ако бащата е подготвил “чеиз” за дъщеря си, но все още не и го е подарил, то докато не го стори, “чеизът” се води собственост на бащата. Ако го е подарил- дъщеря му е тази, която е отговорна за курбана. Това е само когато “чеизът” има стойност равна или по висока от квотата.
11– Три комплекта облекла за година се водят за крайна нужда. Останалите дрехи, дори и да са стари, също се добавят към квотата. Неизползваните стари домашни потреби, дори и тенджерите, също се добавят. (Под три чифта облекло се има впредвид: 3 сака, 3 панталона, 1 палто, 3 ризи, 3 потника, 3 чифта гащи и 1 жилетка. Стойността на всички останали дрехи се добавя към квотата.)
12– Една жена ако е омъжена и притежава къща, се счита за религиозно богата спрямо мезхеба на имам а’зам и според имам Ебу Юсуф. Без значение дали живее в нея или не, тя трябва да заколи курбан. Ако един мъж притежава къща, той не се приема за богат. Но омъжена жена, притежаваща къща, се приема за богата, защото нейната къщата не е от издръжката на семейството ѝ. Мъжът е длъжен да подсигури къща за съпругата си, а тя не е. Ако тя притежава пари, според имам а’зам Ебу Ханефе и имам Юсуф ще трябва да заколи курбан. Според имам Мухаммед, омъжената жена не трябва да коли курбан. Такава е и фетвата (разпоредбата в книгите). Т.е. ако жената реши да заколи курбан, ще спечели “севаб” (награда) за извършен “ваджиб“, но ако не желае, няма да се води за грях. Ако жената не е омъжена, къщата ѝ се счита за част от издръжката, като при този случай и според имам а’зам Ебу Ханифе и според имам Ебу Юсуф ел-Енсари, за нея не е нужно да коли курбан.
13– Ако някой притежава две къщи- една лятна вила и една за през зимата- и живее в тях според сезона, тези две къщи не се водят за два отделни дома. Така, че притежателят им не е задължен да коли курбан.
От книгата по фъкъх: (Хиндийе)
