Изпитанието на Ибрахим “алейхиселям”…
Когато Ибрахим “алейхиселям” видя сияйното лице и зрелостта, която бе достигнал неговия син Исмаил “алейхиселям”, наред с бащината обич, в него се породи и една необикновенна привързаност към него. Обгърнат с това спокойствие и смирение, той се е унася в дълбок сън.
В съня си вижда мига, в който пренася в жертва сина си хазрети Исмаил. След като се събужда отива при съпругата си хазрети Хаджер и казва:
– О, Хаджер! Приготви сиянието на моите очи, сина ми Исмаил! Облечи го с най-хубавите му дрехи и му среши косата! Ще го заведа на посещение при един Приятел. Приготви също и един нож и едно въже!
– Че какво е това посещение- с нож и въже?
– Кой знае, може пък Аллаху теаля да ни дари с една овца…
Когато Иблис (Шейтана) дочува това, измъмряйки “…сега ми се падна работа”, отиде при хазрети Хаджер. Проведе се следния диалог:
– О, Хаджер! Къде занася Ибрахим, сина ти Исмаил?
– На посещение.
– Не! Занася го, за да го принесе в жертва…
– Как може такова нещо? Може ли баща да заколи сина си?
– Да, но той казва: (Моят господар ми заповяда това).
– Щом Аллаху теаля така е заповядал, за Него бихме дали и хиляда живота!
След този отговор Иблис, този път, отива при хазрети Ибрахим и му казва:
– Къде носиш сина си?
– На посещение.
– Не, ще го пренесеш в жертва. Онзи сън, който сънува беше “шейтании”(дяволски) т.е аз те накарах да направиш това).
– Не! Сънят, който видях беше “Раббани” (т.е. от Аллаху теаля).
– Сърцето ти съгласно ли е с това твое решение да го заколиш?
– О, проклетнико! Чуй това много добре. Ако на света всички хора бяха мои деца и Аллаху теаля беше ми заповядал да ги пренеса в жертва, бих заклал всички до един.
След като шейтанът губи надежда от хазрети Ибрахим, отива при хазрети Исмаил:
– О, Исмаил! Накъде така?
– На посещение.
– Не, баща ти ще те заколи.
– Защо му е, да ме заколи?
– Той каза, (Моят господар ми заповяда така).
– Щом Аллаху теаля е заповядал така, давам живота си, на драго сърце- отвърна Исмаил.
След като шейтанът, продължава със “весвесето” (нашепването), хазрети Исмаил се обръща към баща си:
– Татко, този ме тормози.
– Замери го с камъни, за да се отдалечи- отвърна хазрет-и Ибрахим.
След замерят с камъни и прогонват Шейтана, те пристигат на мястото “Мина”, където хазрети Ибрахим казва на сина си:
– Скъпа рожбо, над главите ни е надвиснало нещастие. Не зная, защо, но си избран за смъртно наказание?
– Татко, тези твои думи намирисват на кръв.
– Синко, в съня си видях, как те пренасям в жертва. Какво ще кажеш, какво мислиш ти? (Съффат 102)
– Докато човек не прекрачи заповяданото, той не би помръднал ни най-малко. Татко, направи каквото ти е заповядано, иншаАллах ще ме намериш от търпеливите. Да си дам главата, за мене ще трае само миг. Но да принесеш в жертва сина си, със собствените си ръце, за теб може би ще бъде тежко и болезнено преживяване. Затова имам три желания:
Първо:
Завържи здраво моите ръце и крака!
– Но рожбичко, когато се отива при Приятеля, не е редно да се плаче и стене- каза Ибрахим “алейхиселям”.
– Направи го татко, за да не стане така, че моето гърло да не издържи на твоя нож и да не направя някъкво движение, което да те натъжи и от което да те заболи.
Второ:
Сложи ме да легна на срещуположната страна, за да не гледаш лицето ми и за да не видя и аз твоето. Кой знае, може и да се развълнувам или пък твоята бащинска любов да се разбунтува, с което да се провалим и двамата в изпълнението на обета.
Трето:
Майка ми, може да не издържи, когато не ме види. Ти я утеши, направи нещо хубаво за нея.
…и ангелите заплакаха…
Когато хазрети Исмаил започна да плаче и ангелите заплакаха с него. Когато баща му опря ножа в благословеното му гърло, той се усмихна.
– Рожбичко, защо се усмихваш в такова положение?
– Видях, че на ножа е написано “Бисмилляхиррахманирахим“, татко. Нож, на който е написано името на Приятеля, как може да пореже?
Хазрети Ибрахим полага ножа върху врата на сина си със всичка сила, но ножа се извръща и не реже ли не реже. Ядосан, той хвърля ножа на земята. Ножът, с позволението на Аллаху теаля, проговаря следното:
– Защо се ядосваш на мене? Онзи, който ти заповядва да режеш, на мене ми заповядва да не режа.
И в този момент се разнесе следния зов:
(О,Ибрахим! Ти наистина прояви лоялност на съня си. Така Ние възнаграждаваме, онзи, който извърши праведно дело. Това беше явно изпитание. В замяна на неговия син ние му изпратихме един голям жертвен овен, като “фидйе”)
Докато хазрети Ибрахим грабва слизащия от небето овен, вижда как вървите на сина му се разплитат.
– Рожбичко, кой ти разплете вървите?
– Разплете ги Приятелят, който ме спаси от смърта.
– О синко! Сега направи ”дуа”, Аллаху теаля ще приеме всичко, което пожелаеш!
Хазрети Исмаил направи следната “дуа” (молитва): (Я, Рабби! Опрости на всички вярващи (мю’мини), в Съдния ден!), след което се чу благата вест:
(Опростих и помилвах всички вярващи!)
източник: (Р. Насъхин)
Въпрос: Защо хазрати Ибрахим “алейхиселям” предприе да пренесе в жертва сина си Исмаил “алейхиселям”?
Отговор:
Ибрахим “алейхиселям” се бе зарекъл, че ако Аллаху те’аля го дари с мъжка рожба, той ще го пренесе, като курбан (жертва) на Аллах. Когато желанието му се сбъдна, на сън му беше известено да изпълни обещанието си.
Хазрет-и Ибрахим реши да спази думата си и да пожертва своя син. Всемогъщият Аллах заповяда,
(Ибрахим наистина прояви лоялност към съня си. Разбира се, че това бе явно изпитание. В замяна на неговия син Ние му дадохме един голям жервен овен. Така възнаграждаваме Ние доброчестивите).
Хазрет-и Ибрахим беше изпитан на три пъти:
– първия път, с живота си- когато беше хвърлен в огъня от Немруд,
– втория, със сина си- когато му беше наредено да пожертва Исмаил “алейхиселям”
– третия, със своето имущество- когато дари стадата си, които покриваха цели равнини. Той спечели и трите изпитания. В Коран-и керим той беше възхвален със званието (Отстояващият думата си- Ибрахим) [Неджм 37].
Такова отстояване на обещанието е много ценна благодат. Онези, които спазват своите обещания са похвалени в Коран-и керим със следните знамения (по смисъл):
(Измежду мю’мините (вярващите) има множество храбреци, удържащи на думата си към Аллах) [Ал-ахзаб 23]
(Несъмнено, Ибрахим бе един верен Пророк) [Мерйем 41]
(Исмаил бе един верен на словото си Пророк-небий) [Мерйем 54]
В хадис-и шериф се казва:
(Честността води към доброта, а добротата към Дженнета. Поради честността си, човек бива вписан към съддъците (доверените) във “висините” на Аллах) [Муслим]
Хазрет-и Ибрахим пренесе в жертва, изпратения от Всемогъщия Аллах курбан. Нашият Пророк “салляллаху алейхи весселлем” заяви на своите сподвижници от Есхаб-и кирам “ръдвануллахи теаля алейхим еджма’ин”,
(Коленето на курбан, е суната на вашия баща Ибрахим) [Хаким]
Ако човек, който не е религиозно богат, няма заеми и му стигат сили да заколи курбан, би било много добре за него да го направи. В хадис-и шериф се казва:
(Няма по-благородно деяние от това, да се заколи курбан на байрама. Изключение на това прави единствено посещението на близки и роднини) [Теберани]
