Не може да се нарече доктор (лечител) човек, който не е дипломиран в медицински факултет, също както не може да се нарече ислямски учен (алим, улема, шейх), онзи който не е дипломиран в ислямските школи (медресета). Такива имаше до краха на последния ислямски халифат, т.е. Османската империя.
Последните османски алими са казали: “Онези, които се отцепват от мюсюлманите и правия път, се наричат ехли бид’ат или новатори, бидатчии. Правилният път е пътят на Расулюллах Мухаммед “салляллаху алейхи ве селлем” и този на четиримата му халифи “алейхимурридван”. Учениците на Есхаб-и кирам записаха в книги онова, което Пейгамберът ни “алейхисселям” научи на своя Есхаб (сподвижници) в продължение на 23 години. Така се появиха четирите праведни мезхеба (ханефи, малики, шафи и ханбели). В наши дни масово не се вярва в мезхебите и затова бидатите и признаците на неверие в исляма (куфр) са разпространени навсякъде. Нашият любим Пейгамбер “алейхиселяту весселям” е казал:
(След мен сред мюсюлманите ще се появяват много разделения. Онези, които ще живеят в онези времена, нека се прилепят към моя път и този на Хулефа-и рашидин “алейхиурридван”. Да избягват нещата, които са възникнали впоследствие [т.е. нововъведенията, модерните неща (реформите в исляма)]. Защото въвеждането на новости [реформи] в религията е равносилно на отклонение от правия път. [Всички нововъведения, които ще се правят в религията след мен, са безверие и атеизъм…])
П.п.: В наши дни хората, които познават исляма така, както предците ни преди сто години, са много малко. В миналото имаше ислямски държави и истински ислямски медресета. В тях се обучаваха истински ислямски учени. Тези учени бяха имами по джамиите. Ежедневно, преди и след петкратен намаз в месджидите, правеха ваазове и наставления на джемаата. Всеки ходеше на джамия за намаз и слушаше със захлас тези алими, като така си научаваше религията правилно и когато вечер се прибираха по къщите си, разказваха чутото и на децата си, като по този начин ги възпитаваха подобаващо. Ето поради това нямаше религиозно невежи хора.
Ето защо… не може да се нарече доктор (лечител) човек, който не е завършил медицински факултет, също както не може да се нарече ислямски учен необучилият се в истинските стари медресета.