Отговор:
В ислямската религия не е представена много обширна информация за душата. В Коран-и керим (Свещения Коран), в 85-о знамение от сура Исра, по смисъл, се казва:
„И те питат за духа. Кажи: Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”
Само можем да кажем, че душата е нематериално същество. Когато човек умира, душата се отделя от него, но не умира и не изчезва. В началото на ХХ в. американският лекар Данкън Магдуъл направил изследване върху шестима пациенти, които са били в предсмъртно състояние. Той установил, че когато човек умре, губи средно 21 гр. от своето тегло. В едно по-късно свое изследване Магдуъл претегля и 15 умиращи кучета и установява, че при тях не се наблюдава никаква загуба на тегло. Понеже бил вярващ, той помислил, че е открил доказателство за душата, че душата на човека тежи 21 гр. и че животните нямат душа. След като откритията на Макдуъл са публикувани в „Ню Йорк Таймс” през 1907 г., един негов колега, а именно лекарят П. Кларк оборва теорията му. Кларк забелязва, че по време на смъртта се наблюдава рязко покачване на телесната температура , защото белите дробове престават да охлаждат кръвта. Това повишава потенето и довежда до загубата на въпросните 21 гр. Освен това Кларк изтъква, че кучетата нямат потни жлези. Ето защо не е правилно да се вярва, че душата има маса.
Имам Раббани, Аллах да го благослови, в книгата си „Мектубат” – 1-ви том, 187 мо писмо– е казал: „Всевишният Аллах е сътворил душата по неразбираем за нас начин. Душата не е материя и не заема част от тялото. Тя не е нито в тялото, нито извън него, нито се слива с него, нито се откъсва, а само го поддържа живо. Всяка частица от тялото ни остава живо благодарение на нея.”
