“Кибр означава, проявяване на високомерие от страна на някой, спрямо друг. Сърцето на такъв човек се успокоява при мисълта за своето лично превъзходство над другите. Кибирът е харам. Той е един от главните болести на душевното сърце и е от лошите нрави в исляма. Той е признак, показващ забравата на човека, за своя Създател и Господар. Много от водачите в религията са заразени с тази болест. В хадис-и шериф се казва: (Притежаващият частичка кибр [надменност, високомерие] в сърцето, не може да влезе в Дженнета (Рая)). Срещуположното на кибир се нарича (Тева’ду). Тева’ду означава, човек да се възприема за равен с другите или с други думи, да не приема другите за по-висши или за по-низши от себе си. Тева’ду е един много хубав нрав за човека. В хадис-и шериф се казва: (Благи вести за проявяващите тева’ду). Притежателят на тева’ду, не се възприема на по-ниско ниво от другите. Той не се преклонява пред други и не е мързелив. Припечелва прехраната си от хелял (по позволен начин) и щедро раздава дарове на другите. Завързва запознанства с религиозни учени и с хора на науката. Към бедните е милостив. В хадис-и шериф се казва: (Проявяващият тева’ду, припечелващият от хелял, притежателят на хубав нрав, проявяващият мекота към всеки и неизвършващият злини на другите, е един много хубав човек).” [“Ислямска нравственост”- Мухаммед Хадими]
Чрез признаците по долу, лесно можем да установим дали имаме кибир в сърцето и дали сме високомерни сред обществото:
1– Незапитането на въпроси е съпроводено от наличие на кибир. Не питащият въпроси, приема питането за признак на невежие. Казва си, “Ако попитам въпрос, ще ми се разкрие невежието”.
2- Желанието, другите винаги да се допитват само до него и до никой друг, да се захваща да отговаря на всички въпроси, дори и онези, които не знае. Той не умее да казва “не зная”, т.е. винаги знае всичко.
3– Странящият да попита някого за адрес или улица. Да не се попита за адрес или някакво напътствие, се явява от страха да не бъде смъмрен или посрамен.
4– Странящият да иска разрешение за нещо от своя ръководител (амир).
5– Когато гостуващият, въпреки че сред гостите се намират и други като него, които са подходящи за имам на намаза, без да вземе позволение от домакина, да поеме воденето на намаза. Поради притежавания от него кибир, той се приема за най-подходящ за имам сред останалите.
6– Когато е на някакво събрание, сохбет, той желае да говори единствено той, а всички други да мълчат като овчици и да го слушат. Когато някой се намеси в разговора, той започва да се дразни от това.
7– Мъчещият се да разказва нещо на приятелите си, при всяка възможност, за да покаже, че има знания и когато чуе нещо изказано от друг, което смята за грешно, веднага се втурва да го поправя и предупреждава.
8– Раздаващият команди- на тоз и на онз- в джамията, подтиквайки ги да запълват празните редове (сафове), както и получилият такова наставление, ако се подразни от това, е поради наличие на кибир.
9– Сред общностите, на които е традиция всички да се назовават един-друг с “аби=братко, батко” (аби- от тур. език), без да се съблюдава, кой на каква възраст е, да назовава събеседника си само поименно и да му вика, например: “г-н Али” или само “Али” е проява на високомерие.
10– Да обича да бъде хвален, но да не търпи порицания. Да не умее да благодари на онзи, който го е осведомил за някоя негова грешка.
11– Да не приема истините, правилните неща. Когато се каже “еди си кое нещо е така”, той (кибирлията) се опитва да го разяснява и коментира, и да “донесе от 50 кладенеца вода”, само и само за да не приеме казаното. А всъщност, религията ни учи да приемаме истината на драго сърце, та дори тя да е изказана и от дете или невеж човек.
12– Весвесето също може да се дължи на високомерието. Мисли си, че той е най-предпазливият в религията, а всички останали са грешащи в постъпките си. Не приема наставления от други и се придържа към своето весвесе.
13– Желаещият да бъде лидер и обичащият да раздава наставления. Този човек приема и вижда някои свои качства, като по-висши.
14– Ако хората отбягват да ходят при него, за да се допитат за нещо също е признак за притежание на кибр (високомерие).
15– Проявяващият показна снизходителност. Изказване посредством изрази, като: “Молим да заповядат, драгият наш ефенди” е прекалена снизходителност. Да представя себе си с изрази от типа, “Ваш слуга(Ахмед) т.е. Аз; Ваш слуга(Мехмед)-Аз и пр…”. Понякога, изразявайки се с такова местоимение в статии или книги, той се опитва да наставлява хората. Как може един слуга да наставлява хората и да им бъде пътеводител? Когато се каже на такъв човек направи това нещо, по този начин, той не го приема и се отмята. Нали уж беше слуга? Как може ли един слуга да се възпротивява на заповяданото му? С използването на такива снизходителни наименования, всъщност той се опитва да прикрие своя кибир (високомерие).
16– За да покаже снизходителност, понякога изразява себе си със изрази, като “този бедняк”, “този немощник”, “този грешник”… Въпреки това, когато бъде предизвикан и бъде назован с такова название, цялата тази негова снизходителност изчезва и започва да проявява гняв.
17– Да притеснява и накърнява всички околни. Да се оплаква от някого, на друг. Да изказва недостатъците на другите, като същевременно казва, че той не притежава такива.
18– Когато закъснява с товбето, т.е. когато не се покайва навреме. Некланянето на намаз. Това са все неща, които са признаци показващи наличие на кибир и въставане срещу заповедите на Аллаху теаля.
19– След приключен спор, когато му се поиска хеляллък (т.е когато му се поиска прошка, ако са му били накърнени правата със нещо, по някакъв начин), да откаже и все още да упорства за своите права.
20– Когато се организира събрание, да желае да говори само той, а другите да не се изказват, е признак на високомерие.
Поука: Признак за снизходителност (тева’ду) е, да не се превишават правомощията (дадени ни от Аллах джелле джеллялуху), а за високомерие (кибр)е, да се превишават и прекрачват.
Отговор:
