Съветваме хората със слаби сърца да не четат следващите редове… Но препоръчваме на хора с болни сърца (души), да принтират и четат много често това силно и ефикасно лекарство.
Годината е… някъде през 21 век (20ХХ)… Година незнайна от нас, която само Аллаху теаля знае… През месец еди-кой си… В еди-кой си ден… В еди-кой си час… В този момент и Вие, както всяка жива твар, ще се сбогувате с този временен свят… Покрай вас седят близките ви… Вие знаете най-добре кои са те… Разтревожени са. Опитват да скрият насълзените си очи от Вас… Безнадеждни са… Безнадеждни са… Безнадеждни…
Вие сте безсилни да им разкажете за бушуващите бури вътре във Вас, изживявайки последните си моменти… Не ви стигат дори силици, да изкажете за последно: О, майчице, О, татко… Или о, любима (или любими)… Или О, мое дете… А само какви мечти имахте заедно с тях… Но ето, че сега настъпи момента… Ангелът на смъртта е пред Вас…
Гледате го с поглед, който сякаш казва: Моля те, не ме отделяй от любимите ми… Но заповедта е от много високо ниво… Мислите си, “Струваше ли си през това кратко време на земята да наранявам близките си”… Тези, които сте наранили, дори не са тук при Вас в този момент…
Ангелът на смъртта приближава… Усещате как краката ви изстиват и над тях се издига нещо… Не можете да го опишете с думи… В този момент нито една ваша цел вече няма значение… Нито едно от тези ваши очаквания няма сили да ви спаси от този момент, който упорито пренебрегвахте и от ръцете на ангела на смъртта… Съжалението от “Вече разбрах…” разкъсва вътрешностите ви… Казвате си: “Ето, че и аз се превърнах в частичка от всичко изчезващо”… Ред сълзи се стичат по бузите ви… Блузите, които майка ви целуваше с такова съчуствие… Когато душата достига до гърдите, вдишванията ви се учестяват с жестокост… Поглеждате към близките си с поглед казващ, “Сбогом…”. А, те… Вече не могат да сдържат сълзите си… Ако ви е писано, някои ви повтаря “Келиме-и шехадет” (т.е. Ля иляхе иллАллах, Мухаммедин Расуллюллах)… Повтаряте натъжен, но с желание и любов… Някой, може би майка ви или баща ви или братята и сестрите ви или пък някой от вашите деца, грабва ръце ви и започва да стене: “Не си отивааай”… Но, ето че последният ви дъх настъпи…
***
Лежите на масата за последното измиване… Миячът, първо ви оглежда… След което казва: “Млад си бил още…” или “Добре си си поживял старче”… Започва да ви мие… Вече сте изцяло в негови ръце, без да сте подозирали толкова дълги години, колко ценна е била благословията да се движите волно… Обръщате се натам, накъдето той ви обърне… Виждате го, усещате как ви докосва, но не можете да се движите… Иска ви се да кажете: (Моля те, внимавай с водата, да не е много гореща. Болката от смъртта, все още е по тялото ми.), но устните ви не помръдват…
***
Ето, че тялото ви вече е обвито с няколко парчета бял плат… Вярно това се наричаше “кефен”, същият чаршаф с който, когато се загъвахте, докато бяхте жив, Ви беше студено… Ето го и ковчегът ви… Миячът и още няколко от близките ви, поставят тялото ви вътре… Връзват ви и ето, че сте пред хората, които ще кланят вашият последен намаз… Виждате ги, но дори не можете да заплачете… Всички стоят изправени в редове… Сърцата им, на хиляди парчета… Докато дават селям, болката за вас, някак по-силно разкъсва вътрешностите им… След което полагат ковчега на раменете си… Близките ви вървят трудно след вас… Които и да са те…
Донасят тялото ви за последен път във вашия дом, преди или след дженазе (погребалния) намаз…
Какви спомени само имахте в тази къща, нали?… В онази от стаите и, правехте радостни сохбети с вашите любими… А в другата стая се шегувахте със своите майка и баща, децата, братята и сестрите ви… А тука в тази стая спряхте с нощи наред, без дори да се замисляте за този момент… Диваните, пердета и сградата си стоят на мястото, но вие си заминавате безмълвно… Докато любимите ви носят вашият ковчег, стенейки вътрешно за последен път: – ” Къде отиваш защо ни изоставяш?”… След вас вървят вашите близки, придържани от техните приятели държащи ги за да не паднат, крещящите им буреносно сърца : – “Ах ти, мой спътник в живота… Ах, моя майчице… Ах, мой татко… Ах, моя рожбо… Ах, мой братко, ах, моя сестричке…
Ако сте се подготвяли цял живот за това и сте били праведен раб, докато ви носят към вашият гроб, чувате следното:
– ЩО ЗА ХУБАВ МОЙ РАБ СИ ТИ…
Но, ако сте прекарали живот изпълнен в гафлет (заблуда)… Колко жалко…
***
Ковчегът стои до вашия гроб… Слагат го върху вече изкопаната пръст… Ето капака му вече се отвори… Вътре обвит в снежно-бяла дреха лежите Вие… Вече виждате своето място, където ще е отидете… Ходжата започва да чете сурите… Хващат ви двама човека от двата ви края, един от към ходилата, друг от към тила… Подават ви на други двама, които вече чакат в гроба за да ви поемат… Сложиха ви да легнете в цял ръст… Завъртат ви към Къбле… Полагат малко пръст зад гърба ви, за да стоите обърнат към Къбле…“Струваше ли си да злословя”, си казвате вие… Както вие, така и човекът, който ви гледа отгоре… Нареждат напречно дъските ви… Заедно с гласа на ходжата, рецитиращ Коран-и керим, звукът от хвърлената пръст върху дъските звучи, като зов за раздяла…
***
След това, когато близките ви се разотиват, чувате техните стъпки… Отиват да изживеят остатъка от своя живот- длъжни са. Не се ли връщахте и вие не веднъж от погребенията на Вашите приятели, също както правят сега и те… Провиквате се:
– “Къде отивате оставяйки ме сам самотен тук”, разстроен и уплашен, но безмислено…
***
Замислете се само… Все едно се намирате в една тъмна и гъста гора, в полунощ… Към вас се доближава нещо… Шумолящи звуци се насочват към вас… Не виждате дори една светлинка, към която може да се насочите… Не ви остава нищо друго освен да плачете от страх… Ето точно този миг пред вас се появява най-любимият ви човек облян цял в светлина, и ви прегръща…
– Не се страхувай! Тук сме! Спасен си!…
Можете да си представите каква радост ще е това… В този ваш най-отчаян момент в гроба, разбира се, ако сте заслужили, ще видите в необятна красота един човек… И ще го попитате:..
– Кой си ти? Появи се в този най-труден за мен момент и отне страха и тъгата от моето сърце и вместо тях го изпълни с щастие… Този човек ще отвърне:..
– Помниш ли? Еди кой си, твой познат, един ден беше дошъл при теб с голямо притеснение… Ти му помогна, като смегчи неговото притеснение… Ти стана причина притесненото му сърце, да се изпълни с щастие.
– “Да, помня”, ще кажете Вие.
– Ето затова, в него ден, Аллаху теаля ме създаде, като следствие от тази появила се радост. От него ден досега аз изпълнявам служения (ибадети). Наградата от тях се записваше в твоята книга… Сега бъди спокоен… Аз ще съм твой приятел, тук с тебе, чак до Съдния ден… Мъчение тъга и страх за тебе вече не съществуват…
В този момент, от чутите благи слова, Вие преливате от щастие… Ако сте имали и други такива приятели, на които сте помогнали в техни тежки моменти, Аллаху теаля създава за всеки един от тях по един отделен приятел…
***
В такъв случай, благословени читатели, се подгответе още от сега за тези, които ще ви посрещнат в гроба през незнайната от вас дата, някъде през 20ХХ -та година!… Все още не сте изживяли моментите разказани от нас по-горе… Но един ден със сигурност всеки един от нас ще ги изживее…
Хайде, сега спрете да се ядосвате на другите, освен на сам на себе си… Не спорете за земните неща, не се сърдете на никого… Кажете си “Аз съм виновен” и подминете спора… Не обръщайте внимание на притесненията, в които се намирате… Наградата от търпението, което ще проявите, също ще ви чака, в онзи тъмен свят…
Помолете се и за онези, които изпълват със страх и тъга сърцата на другите, за да бъдат насочени от Аллаху теаля в правия път… Те не знаят с какво ще се сблъскат, в онзи труден момент… Ако знаеха, не биха постъпили така…
Дуа за всички мюсюлмани:
“Аллахумагфирли вел му’минине вел му’минат вел муслимине вел муслимат, ел ахя-и мюнхим вел енва’ат би’рахметике я Ерхаммеррахимин”!
п.п.: Който изрича тази дуа (дуата за опрощението на всички мюсюлмани), в Съдния ден всички мюсюлмани ще свидетелстват за този човек, че се е помолил за своите братя и сестри мюсюлмани.
