В книгите на ехлисуннетските алими се срещат много интересни техни преживявания. В една от тях Абдулвахид бин Зейд (рахметуллахи алейх) е споделил събитие, на което е станал свидетел. Той е разказал това по-следния начин:
“Един път взех решение да се включа в едно от предстоящите сражения (джихад). Събрах всичките си ученици. В залата един от присъстващите прочете 111-ти айет-и керим от сура Товбе, по меал (смисъл):
(Мю’мините (вярващите), които воюват с враговете по пътя на Аллах и ги убиват, Аллах изкупи техните животи и имоти в замяна на Дженнета (Рая)).
След тези слова, един 15-годишен младеж се изправи на крака. Баща му бе починал наскоро, а той беше наследил голямо наследство. Обърна се към прочелия свещенния айет, и каза:
“Ефендим, Аллаху теаля изкупи животите и имотите на вярващите в замяна на Дженнета, така ли?! Този който жертва живота и имота си по пътя на Аллах ще получи ли Дженнета?
Онзи човек отвърна:
– “Да, словото на Аллаху теаля е вярно и обещанията му са истина.”
Тогава младежът с голяма упоритост и решителност заяви:
“Бъдете свидетели, че аз си продадох нефса и имотите на Аллаху теаля. “
Човекът като го изслуша продължи:
– “Наистина това е велико дело от твоя страна, но още си малък. Страхувам се, че няма да издържиш и ще останеш безпомощен сиромах. “
В отговор на това младежът каза:
“О, шейхе! Някой ще получи завещание от Дженаб-ъ Хак и ще остане безпомощен, така ли?. (Ха’ша) Това е невъзможно! Може ли такова нещо? Бъди свидетел, че сега аз жертвам своя нефс и своя имот за Аллаху теаля и ги посвещавам за Неговия път, и няма да съжалявам за това!”…
…след което раздаде цялото си имущество като милостиня на бедните. Той реши да тръгне заедно с нас на сражение. По пътя той ни слугуваше и се грижеше както за нас, така и за животните ни. Докато спяхме- той чакаше на пост. През деня говееше орудж, а нощем кланяше намази. Всички ние останахме очаровани от неговото поведение. Това продължи, чак докато стигнахме до византийските полета. Докато се подготвяхме се за битката, забелязахме, че младежът с огромен захлас и с голямо възхищение си повтаряше следното: “Айна-и мердийе, Айна-и мердиййе искам при нея, искам при нея… “. Младежът стигна до такова състояние, че по едно време всички започнаха да си мислят, че си е загубил разума. Един ден го извиках при себе си и го попитах:
“Какво означава тази дума, която постоянно повтаряш, синко?”, а той ми разказа следното:
– “Един ден бях заспал. В съня чух глас, който ми зовеше: (Върви при Айна-и Мердие!). След това изведнъж пред мен се появи една райска градина. В нея се простираше една река, покрай която се бяха събрали група накичени “хурии” (райски момичета), притежаващи главозамайваща красота. Няма думи, с които мога да опиша изящността им. Изведнъж, като ме видяха започнаха да си казват: “Блага вест. Съпруът на Айна-и Мердие пристига.”, а аз с изумление и вълнение се запитах, “Коя ли от тях е Айна-и Мердие?”. Приближих се към тях и ги попитах: “Коя от вас е Айна-и Мердие?.”, а те ми отговориха: “Как коя? Кои сме ние, че някоя от нас да е Айна-и Мердие? Ние сме, само нейни слугини”. Като чух това с голямо удивление ги питах: – “А, къде е тя?”, а те отговориха: “Продължи по поречието на тази река, тя се намира надолу по реката.”
…Продължих, и не след дълго пред мен се появиха друга група момичета, които бяха много по-красиви и изящни от предишната група. Едно от тях, щом ме видя, веднага се е провикна на останалите: “Блага вест! Съпругът на Айна-и Мердие пристига!”. С голямо задоволство си помислих (Добре, че не е била от първата група, тези са много по-красиви…). Приближих се и попитах коя от тях е Айна-и Мердие. Те отвърнаха:
– “Айна-и Мердие ли? Че, кои сме ние, че някоя от нас да е Айна-и Мердие? Аллаху теаля ни създаде, за да сме нейни слугини.”.
…Тогава се замислих с недоумение, (Коя ли, ще да е тази толкова специална Айна-и Мердие, щом слугините и са толкова красиви?), след което те ми казаха да продължа надолу по реката. Вълнението ми продължи да се покачва и не след дълго срещнах трета група “хурии” (момичета), притежаващи много по-брилянтна красота от първата и втората група. Те също започнаха да се вълнуват със словата:
– “Това е съпругът на Айна-и Мердие…”.
Аз въздъхнах с голямо задоволство и си казах: (Добре, че не е била от първата и втората група. Тези са умопомрачително красиви), след което отидох при тях и ги попитах, коя от тях е Айна-и Мердие, а те ми отвърнаха:
“Кои сме ние, че да приличаме на Айна-и Мердие? Ние сме само прислужнички които и слугуват”. Изумен попитах: “Тогава къде е тя?!”, а те, както и предишните, отвърнаха:
“Продължи надолу по реката, там ще видиш един палат. Ще я намериш там!”.
Удивлението и вълнението ми продължиха да нарастват. След не дълго, приближавайки изящно красивия палат, пред него видях невиждано красиво момиче, много по-красиво от трите групи момичета взети заедно. Продължих към нея с голямо вълнение, като внезапно момичето се провикна на вътре през вратата :
– “Айна-и Мердие , съпругът ти пристигна!”.
Шокиран от чутото аз си казах, (Не може да бъде! И ТОВА НЕ Е ТЯ!). Доближих вратата на палата и точно преди да вляза бях спрян от стражарите. Погледнах вътре от отворената врата и какво да видя… На един трон седи толкова неземно и изящно красива жена, че колената ми на момента се размекнаха. Падайки на колене и треперейки, загубих ума и дума. Като се поосъзнах понечих да вляза при нея, но отново бях спрян от пазителите. Попитах я:
“Защо не ме пускат вътре при Вас? Нали съм Ваш съпруг?”, а тя е отвърна звънлив глас:
“Да, така е. Ти си мой съпруг. Но ти все още си жив и си на земята. За да съм твоя, първо трябва да усетиш смъртта и да се преселиш в отвъдното. Не се тревожи! Скоро ще сме заедно!..” и в следващия момент се събудих. От него ден не мога да спра да мисля за съня си…”
След като младежът ми разказа съня си, на следващия ден той падна “шехид”. Когато предаваше душата си на лицето му сияеше с една голяма усмивка…
П.П.:
В книгите на ислямските алими е описано, как Аллаху теаля е създал такива красиви същества за прислужници в Дженнета, че ако дори само колието на врата на една “хурия” (прислужничка в Рая) слезе на земята, силното му сияние би почернило слънцето. Обяснено е по този начин поради това, че няма други думи за да се опише, какво всъщност преставлява Дженнетът, т.е. Аллаху теаля е приготвил такива неземни красоти и блага, че не съществуват думи с които може да се опишат. Мястото (площта) за Дженнета, което е приготвил Той “джелле джелялуху” е толкова голямо, че разумът е безсилен да го осъзнае. Обяснението в книгите е, че Дженнета се съставлява от център, в който ще пребивават Пророците и 8 раьона (кръга) около него. Колкото по близко до центъра е някой, толкова по-високо ниво ще е постигнал. Затова всички ние трябва да се стремим да сме колкото се може по-близко до центъра, като четем книгите на ехли-суннетските алими и изпълняваме задължения си. Аллаху теаля да не ни отделя от правият път! Амин.
