Въпреки, че по-голямата част от населението в Ирландия са привърженици на католическата църква, аз израснах с протестантско възпитание. Но, още когато бях дете не харесвах изобщо нещата свързани с християнството, на които ни учиха и се съмнявах в тяхната истинност.
Когато постъпих в университета и изучих нови науки, моите съмнения се превърнаха в убеждения. Християнската религия, вече не ми даваше нищо. Напълно я намразих и вече не вярвах в нея. Толкова силно чувствах необходимостта да си намеря “водач”, който да ме води по правия път, че известно време започнах да вярвам, в това което мисля и се опитвах да се задоволя с това. Това сложно душевно състояние продължи много дълго време.
Един ден се натъкнах на книгата “Ислямът и цивилизацията”. Веднага след като я прочетох, видях с голямо изумление и радост, че в тази книга се съдържаха всички мои надежди, които подхранвах, и отговорите на въпросите, които търсих дотогава. За разлика от жестокостите и потисничеството на християнските течения, живите и носещи спокойство закони на исляма бяха показали правия път на човечеството.
Източниците на знание и цивилизация в мюсюлманските страни бяха озарили Европа, намираща се в тъмнина и диващина. В сравнение с християнството, ислямът беше изключително логична и полезна религия. Това, което ме накара да се влюбя в исляма от пръв поглед беше, че отхвърляше християнското вероубеждение твърдящо, че:
“Хората се раждат греховни и затова са длъжни да изкупят греховете си тук, на света.”
По-късно изучих още ислямски закони, отнасящи се до хуманността и цивилизация, като останах възхитен от величието на тази уникална религия. В исляма няма разделение между богати и бедни. В нея хора от всякакви раси, цветове и езици се считат за братя помежду си. Ислямът с един удар заличаваше разликата между хората по отношение на богатство, пост, раса, националност и цвят.
