Съфат-и затиййе или качествата на съществуването на Аллаху азим-уш-шан, които са ваджиб т.е. задължителни да знаем като мюсюлмани, са шест:
1. Вюджуд- Аллаху азим-уш-шан съществува. Съществуването на Аллаху азим-уш-шан е от само себе Си. Не е обект на време и пространство. Преди да създаде местата и пространството Той съществуваше. Защото Той е Независим от каквато и да е нужда. Какъвто е бил Аллаху теаля преди да създаде всичко, такъв е и сега и ще остане такъв вечно. [т.е. нищо от Неговото същество няма да се промени]. Той е ваджиб-ул вюджуд, т.е. съществуването му е задължително.
2. Къдем– Аллаху азим-уш-шан няма начало.
3. Бека– Съществуването на Аллаху азим-уш-шан няма край. Той е ваджиб-ул вюджуд. Доказателството по пътя на преданието е трети айет на сура Хадид. Доказателството по пътя на разума е че ако имаше начало и край, Аллах трябваше да е бил сътворен, което се равнява на това, че е безсилен и нуждаещ се, а безсилният и нуждаещият се не би могъл да сътвори нищо. Това е немислимо за Аллаху азим-уш-шан.
4. Вахданиййет- Аллаху азим-уш-шан в Своите същност, качества и дела няма съдружници и подобни Нему. Доказателството по пътя на преданието е първи айет на сура Ихляс. Доказателството по пътя на разума е че ако имаше съдружник, то световете щяха да изчезнат. Единият щеше да пожелае сътворението на нещо, а другият нямаше посредством, което щеше да възникне сблъсък по между им.
5. Мухалефетун-лилхавадис-Аллаху азим-уш-шан в Своите същност и качества не прилича на нито едно създание. Доказателството по пътя на преданието е единадесети айет на сура Шура. Доказателството по пътя на разума е че ако не притежаваше тези качества, Той щеше да е безсилен и нуждаещ се, а безсилието и нуждата са немислими за Аллаху азим-уш-шан.
6. Къям би-нефсихи- Аллаху азим-уш-шан не се нуждае от нищо и никого в Своите същност, качества и дела. Доказателството по пътя на преданието е последният айет на сура Мухаммед “алейхисселям”. Доказателството по пътя на разума е че ако не притежаваше тези качества, Той щеше да е безсилен и нуждаещ се, а безсилието и нуждата са немислими за Аллаху азим-уш-шан.