Въпрос: Един безмезхебник (не последващ единия от четирите праведни мезхеба-Ханефи, Малики, Ша’фи или Ханбели), който напада хадисите и писанията на ислямските учени, казва: “Ислямските учени не са последвали свещения айет от сура Ал-и Имран, където по смисъл се казва: “И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте.” Основали са мезхеби. Намазът в Корана е три пъти на ден, а те са го увеличили на пет пъти. Да се следват мезхеби, при наличие на свещения Коран, е ширк?” Че в Корана не се ли казва: “Питайте учените, следвайте учените”? Защо пък последването на ислямски учен да е ширк? Нима те са врагове по религия? Нима те не са следвали Корана? Как е възможно онова, което един безмезхебник е разбрал от Корана да се приема за доказателство, а не се приема разбраното от общопризнат и голям ислямски учен като имам а’зам Eбу Ханифе? Защо? Ислямските учени казват, че в Корана намазът е повелен пет пъти на ден и Расулюллах, заедно с Есхаб-и кирам, винаги са го кланяли по пет пъти. Защо този безмезхебник твърди, че е три пъти? В Корана Аллах не ни ли е повелил: “Последвайте Моя Пророк!”? Нима Пророкът не е кланял до края на живота си пет пъти на ден? Разбирането на безмезхебниците се приема за правилно, а това на ислямските учени и Расулюллах за грешно, защо? Нима до нас не е достигнало предание, което да показва колко пъти на ден и по колко рекята е кланял Расулюллах?
Отговор:
Разбира се, че има много предания, които ни показват как да се е кланя намаза. Онова, което даден учен-муджтехид е извлякъл от неясен айет, се нарича негов иджтихад и мезхеб. Онова, което безмезхебникът разбира от даден айет, също се нарича негов път или мезхеб. Колкото и да е против мезхебите, неговите разбирания, макар и заблудени, също се явяват негов мезхеб. Разбиранията на всеки човек от Коран-и керим са негов мезхеб. Онзи, който следва своите разббирания, а не тези на учените, ще е станал последовател на своя нов личен мезхеб. От тук се разбира, че този безмезхебник или не разбира тази тънкост, или казвайки: “Всеки да последва онова, което разбира от Коран-и керим!” се опитва да разруши ислямската религия целенасочено. С това той се опитва да изкара толкова религии, колкото глави има в света. В Коран-и керим се казва: “Не са равни знаещият и незнаещият, знаещият несъмнено е ценен.” Във всяка една работа ценен е онзи, който има знание. Нима са равни по ценност разбиранията на ислямските учени и невежите? Ето така се появили и 72 отклонени течения. Те са се отклонили от правия път поради грешните си разбирания, казвайки: “Така разбрахме от Коран-и керим!” Ето защо ценността на ислямските учени е толкова голяма. В три свещени айета по смисъл се казва:
“Ако не знаете, питайте учените!” [Нахл:43]
“Ако бяха питали за него Расулюллах и улюл-емр [ислямските учени], щяха да узнаят.” [Ниса:83]
В тефсирите е написано, че под “улюл-емр” са визирани ислямските учени. В хадис-и шериф се казва:
“Улюл-емр са учените по фъкх.” (Дарими)
Ако Пейгамберът ни не беше разяснил какво е улюл-емр, всеки щеше за го разбере по различен начин. Във връзка с важността на ислямските учени Пейгамберът ни “алейхиссаляту весселям” е казал:
“Учените са наследниците на пейгамберите.” [Тирмизи, Ибни Мадже, Ебу Давуд]
“Последвайте учените, защото те са светлините на земния и отвъдния живот.” [Дейлеми]
“Учените са водачи и пътеводители, показващи пътя на избавлението.” [Ибни Неджар]
“Ако не бяха учените, хората щяха да се погубят.” [И. Маверди]
“Онова, което не знаете, научете като питате праведни учени!” [Таберани]
За да разберем какво е било искано да се съобщи в свещения айет със смисъл: “Не се разделяйте!”, трябва да питаме ислямските учени. Един от тези ценни учени е хазрети Абдулгани Наблюси. Той е казал:
“Този свещен айет има следния смисъл: “Не се разделяйте във вярата. Не се подвеждайте от изопачените мисли и не се разделяйте на групи във вярата.” Не е джаиз да има разделение във вярата. В хадис-и шериф се казва: “Бъдете заедно с джемаата! Доволството, милостта и помощта на Аллах е в джемаата (единството). Онзи, който се отделя от джемаата, попада в Джехеннема.” В ежедневните дела Есхаб-и кирам са имали разлики в иджтихадите, но никога и във вярата. В един хадис-и шериф се казва: “Разделението на моята общност е милост” Тук е визирано разделението в иджтихада и в мезхебите по фъкх.” (Хадика)
Сеййид Ахмед Тахтави “рахметуллахи алейх” е казал: “Под “въжето на Аллах” е визиран джемаатът, а джемаат са учените по фъкх и другите ислямски науки. Онзи, който се отдели, колкото една педя, от учените по фъкх, би изпаднал в заблуда. Сивад-ъ а’зам e пътят на учените по фъкх. А техният път е пътят на Расулюллах и четиримата му халифа. Онзи, който се отделя от този път, ще отиде в Джехеннема. Днес пътят на спасението е представен от четирите мезхеба и те са ханeфи, малики, шафи и ханбели. Онзи, който не последва един от тях, става еретик и ще отиде в Джехеннема.” (Редд-ул мухтар)
Имам Бейхаки казва: “Когато мюсюлманите се развалят, поеми по пътя на предишните учени в исляма! Дори и да останеш съвсем сам, не се отделяй от него!” Неджмеддин-и Газзи е казал: “Ехли суннитски учен означава учен, който се движи по пътя на Расулюллах и Есхаб-и кирам. Те са в единствената група, от всички 73, която ще се избави от Ада.”
Друг упорит безмезхебник пък казва: “Аз не мога да се определям с името на някакъв мезхеб. Не мога да кажа, че съм ханефи или шафи.” С тези думи той явно изразява, че е безмезхебник и не следва нито един от учените в исляма. Не знае, че в Съдния ден всеки му’мин ще бъде призован с името на своя мезхеб. В 71-и айет на сура Исра по смисъл се казва: “В онзи Ден ще позовем всяка група с нейните имами (водачи).” Хазрети Кадъ Бейдави разяснява този свещен айет така: “Ще призовем всяка общност с имената на техните пейгамбери и имами (водачите) в религията, които са следвали.” В “Рух-ул беян” и “Тефсир-и Хюсейни” се казва: “Всеки ще бъде призован с името на неговия мезхеб имам, например, “о, ханефи” или “о, шафи”.”
Шейх-ул ислям Ебуссууд Ефенди “рахметуллахи алейх”, разяснявайки айета “Не се разделяйте” и казва: “Това означава: “Не се отделяйте от правилната вяра, така както направиха хората на Писанието! Не се разделяйте и не се бийте, така както правихте във времето на невежието!”
Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е казал, че правият път е онзи, който са посочили учените на ехл-и суннета. Следователно мюсюлманите трябва да се обединят около ехли суннет, да се побратимят и заобичат. Онзи, който се отделя от това единство, няма да е последвал и споменатия по горе свещен айет. Ако се обединим по този начин, ако се заобичаме и се побратимим, ние ще станем най-силния народ на света и цялата земя ще се сдобие със спасение и спокойствие, а в ахирета ще постигнем вечно спасение. Трябва да внимаваме и да не се разделяме заради лъжите, които се изричат от враговете на исляма, невежите и експлоататорите целящи да постигнат своите лични материалните интереси. (Се’адет-и Ебедиййе)
