В книгата (Бахр-ур-раък) се казва:
“Мюсюлманинът трябва да купи на съпругата си следните неща: една одежда, два дър’а (веднъж годишно), два химара и две милхафета. Милхавето е връхната дреха, с която жената излиза навън. Нарича се още ферадже и връхна манта] Химар, означава забрадка. Дър’ е дълга риза, която се разкопчава покрай гръдта. Камис е дълга риза (тънка манта), разкопчаваща се покрай раменете.”
В сура Нур (Сиянието), 31-и айет-и керим се повелява (по смисъл): (Жените да спуснат и покрият с химарите [забрадките] си, своите яки). Ако трябваше жените да се забулват с чаршаф, то в знамението нямаше да се споменава за покриването на яките с химар, т.е. със забрадка.
“Фарз (задължително) е за мюсюлманката да се покрие с каквато и да е дреха, стига тя да не позволява да се виждат формите на тялото ѝ [т.е. формата и цветът на частите, които са каба-аврет или с други думи местата покрай половите органи и седалищната част)]. Нашата религия заповяда покриването, но не съобщи някакъв точно определен вид, начин на покриване.” (Дурер-ул-мултекъте)
Всички тези доводи показват, че не е необходимо за жените да носят чаршаф. Не е налично дори и едно доказателство в преданията, което да съобщава, че благословените съпруги на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” или пък тези на Есхаб-и кирам “ръдвануллахи теаля алейхим еджмаин”, са носели чаршаф. В базовите книги на исляма са описани дрехите, които трябва да се дадат на жената, като част от нафаката (т.е. дрехите, които мъжът е длъжен да подсигури на съпругата си, като част от препитанието ѝ). Никъде в тях не се споменава за покриване с чаршаф.
От къде е навлязло забулването с чаршаф сред днешните мюсюлмани?
“Това облекло бе донесено в Турция, по времето на Танзимата (реформирането на Османската империя, в периода 1839-1876 г.) от страна на хаджиите, които са го взели от дошлите на хадж иранци. Чаршафът, който до 1870 г. не е бил на почит, та дори е бил наричан бид’ат, изведнъж се популяризирал. По-късно Султан Абдулхамид втори на 4-ти рамазан. 1309г. по хиджри, издава указ, който забранява носенето на чаршаф.” (Ислямска енциклопедия- Диянетски вакъф)
“През 1913-та година, прогонените османски изселници от Балканите пристигнаха по днешните турски територии, облечени с черни чаршафи, носени по това време от юдейските и християнските жени (ортодокси). С времето това облекло се разпространи в Истанбул.” (Речник на османската историческа фразеология/ Osmanlı Tarih Deyimleri Sözlüğü)
