Намазът – Степен на важност и значимостта му (в религията Ислям)

В книгата Дурр-ул-мукхтар, в началото на доклада за намаза, и в Ибни ‘Абидин, на двеста тридесет и четвърта страница в книгата Радд-ул-мухтар, (пояснявайки същата тема) ,е написано:

От времето на Адем ‘алейхиселям’ намазът се е изпълнявал веднъж дневно през всеки шариат. Всички намази, които били изпълнявани през времето са събрани като фарз за нас. Въпреки, че изпълнението на намазът не е един от принципте на имана (вярата), съществена част на имана е да се вярва, че намазът е фарз. ‘Намаз’ означава ‘дуа’ (молитва). Ибадетът (поклонението), което е заповядано от Исляма, и което ние всички знаем се нарича ‘намаз’ (селят). Изпълнението на пет-кратният дневен намаз е фарзи-‘айн за всеки мюсюлманин, който достигне възраста на зрялост и пубертет. Това, че е фарз е съобщено в Коран-и-керим и хадис-и-шерифи. Пет-кратният дневен намаз става задължение (фарз) в нощта Мирач. Мирач се е случил през двадесет и седмата нощ на месец Реджеб, година преди Хиджри. Преди Мирач, само сутрешното и следобедното били изпълнявани.

Когато дете стане на седем години, е нужно да му бъде заповядано да изпълнява намаз, а когато е на десет години, би трябвало да бъде дисциплинирано чрез леко потупване със ръка, ако не изпълнява намазите. Учителят на училище също може да потупа ученика три пъти със ръка, със цел да накара ученика да учи. Не може да го удря повече от разрешеното. Нито да го удря със пръчка. [Неможе да има измъчвания в ислямските училища. Боят с тояга е заело място в Полицията или в затвора. С цел отчуждаване на младото поколение, враговете на Исляма написали филмови и драматични сценарии, в които Мюсюлманските учители (ходжи) извършват измъчвания към ученици и са направени да извисят нереалните измислици, и да подкрепят техните измамнически изказвания: “Премахването на Ислямските уроци спасява младите от мъчения и бой.” Това е умишлена лъжа, клевета срещу исляма. Ясно е написано в Ислямски книги, че ислямът забранява да се бие ученик спръчка. Нашият Пророк дори строго е забранил удрянето с ръка повече от три пъти.] Също така е необходимо децата в тази възраст да се научат на други ибадети, да ги потвърждават като навик, и да бъдат предпазвани от извършване на грях.

С цел показването на важността на фарз намазът, Мухамед Рабхами ‘рахматулахи ‘алейх’ написва Персийската книга Риад-ун-насихин, колекция от четиристотин четирдесет и четири книги, в Индия през 853 след Хиджри. В дванадесетата глава на първия раздел, втората част на книгата, пише:

“В двете основни книги на Исляма наречени Сахихейин [Букхари и Муслим], Ресуллуллах ‘саллаллаху алейхи ве селям’ заповядва в хадис-и-шериф докладван от Джабир бин Абдуллах ‘радияллаху ‘анх‘: Ако има река пред една къща и човек се къпе в реката пет пъти всеки ден, дали ще остане някаква мръсотия по него? Ние [Джабир ибн Абдулах и другите Сахабии намиращи се там] отговорихме, “Не, о Ресулуллах.” Пророкът оповести, “По същия начин, малките грехове на тези, които изпълняват пет-кратния намаз са простени.” [Някои невежи хора, чувайки този хадис-и-шериф, казват, “Тогава ще правя и двете, ще изпълняват намаз и ще се забавлявам както пожелая. Греховете ми ще бъдат простени, така или иначе.” Тази мисъл не е правилна, понеже намаз, извършен чрез спазване на условията и едеба, и е приет, ще отмени грехове. В действителност, дори ако малките грехове са опростени, продължителното извършването или настоятелността в извършване им ще ги превърне в гробни грехове. А настоятелността в извършването на гробни грехове ще причини кюфур (неверие).] Ибн Джавзи пише в своя тесфир Алмугни: Абу Бекр-и Съддък ‘радияллаху ‘анх’, е казал, че, когато стане време за ежедневната пет-кратна молитва намаз, ангелите казват: ‘О, синове на Адам, изправете се! Чрез извършването на намаз, изгасете огъня подготовен за горене на човешките същества.’ “

В хадис-и-шериф е заявено: “Разликата между вярващия и невярващия е намаза, това означава, че вярващият изпълнява намаз, а невярващият – не. Мунефигуте, обаче, понякога го изпълняват, а понякога не. Те ще претърпят много сурово мъчение в Ада. Абдулах ибн Аббас ‘радиаллаху ‘анх’, осъвършенстан в муфасирите, е казал, че е чул Расулуллах ‘саллаллаху алейхи ве селям’ да оповестява,” Тези, които не изпълняват намаз ще намерите Аллаху Теаля ядосан в Деня на възкресението.”

Имамите по хадис единодушно съобщават: “Човек, който съзнателно не изпълнява намаз в предопределеното му време; и също така не изпитва съжаление за неизпълнението на намаза, докато опреденото му времето отминава, се превръща в кяфир (неверник), или ще изгуби своя иман (вяра) по време на смъртта си. А какво ще стане с тези, които не кланят намаз, или не виждат намаза като задължение?” Алими от Ехли Суннет единогласно оповестяват: “Ибадетите (служенията) не са част от имана”; но относно намазът, като ибадет, е нямало единогласие. Големи има̄ми по фикх (ислямското право), като имам Ахмед ибни Ханбел, Исхак ибни Рахевейн, Абдуллах ибни Мубарек, Ибрахимм Нехаӣ, Хакем бин Утейбе, Еййуб Сахтияни, Давуд Таӣ, Ебу Бекр ибни Шейбе, Зубейр бин Харб и много други големи учени предупреждават, че мюсюлманин, който умишлено (съзнателно) пропуска намаз, става кяфир (напуска Исляма). Следователно, о, братко по религия, не изпускай нито един намаз и не проявявай oтпуснатост (небрежност); Изпълнявай го с желание и обич! Ако Аллаху Теаля въздаде наказание според иджтихадите на тези учени в Съдния ден, ти какво ще правиш тогава?

В Тефсир-и Мунги пише: “Един от високопоставените в Исляма питал дяволът какво трябва да направи, за да стане прокъснат като него. Дяволът доволно отговорил: “Ако искаш да си като мен, не обръщай внимание на намазът и се заричай във всичко вярно или грешно, т.е. клевети много.” Човекът отвърнал: “Никога няма да изоставя намаз и няма да богохулствам от сега нататък. ”

Според мезхеба Ханбели мюсюлманин, който не изпълнява намаз без извинение, ще бъде убит като вероотстъпник (муртед). Тялото му няма да бъде измито и увито в кефен, нито ще бъде изпълнен дженазе намаз за него. Той няма да бъде погребан в мюсюлманско гробище и гробът му няма да бъде различим. Ще бъде погребан в низините на планина.

При Шафи мезхеб този, който настоятелно не изпълнява намаз не става муртед (вероотстъпник), но наказанието му ще бъде смърт. В Ибни ‘Абидин, и на шестдесет и трета страница от превода на Милал-Нихял пише че същото наказание се отнася и при Малики мезхеб.

А според Ханефи мезхеба, некланящият намаз влиза в затвора, докато започне да изпълнява намаз, или е пребиван, докато потече кръв от него. [Въпреки това, този, който не придава важност на намаза, или не разпознава намаза като задължение се превръща в кяфир и при четирите мезхеба. Написано е в Ал-Хадика, в темата засягаща навличането на страдания, причинени от езика (поради изказвания, говорене), че по Ханефи мезхеб онзи, който пренебрегва съзнателно намаз, не мисли за изпълнението му в каза, и не се страхува от наказанието за некланянето, също става кяфир.]

Аллаху Теаля не е заповядал на тези, които не са Мюсюлмани да кланят намаз, или да държат орудж. Те нямат тази чест относно заповедите на Аллаху Теаля. Те няма да бъдат наказани за неизпълнение на намаз или неодържан орудж. Те единствено заслужават Джехенема (Ада), който е наказание за неверие.

В книгата Зад-ул-муквин е написано следното:

Ранните алими повеляват, че този, който не върши пет неща, ще претърпи пет лишения:

1. Този, който не дава зекят от имуществото си няма да извлече полза от това имущество.

2. Този, който не дава десятъка (ушъра) от нивите и приходите му, няма да има берекет от тях.

3. Здравето ще липсва от тялото на човек, който не дава садака (милостиня).

4. Човек, който не се моли няма да постигне желанието си.

5. Този, който неиска да изпълни намаз, когато определеното време настъпи, няма да може да произнесе Келиме-и Шехадет с последния си дъх (когато умира).

Човек, който не изпълнява намаз поради мързел, въпреки че вярва че е негово задължение, се нарича Фасък. Той не е подходящ за женитба с салиха момиче (салиха: женски род на думата салих); той не я заслужава и не е подходящ за нея.

Както се вижда, неизпълненито на фарз намазите е причина човек да умре без иман (вяра). Продължителното кланяне на намаз е причина за просвещаване (изчистване) на сърцето и постигане на вечното щастие. Нашият Пророк ‘салляллаху алейхи ве селям’ е съобщил: “Намазът е нур (светлина)”, т.е. разкрасява сърцето в този свят и осветява Сирата в отвъдния живот.

Знаете ли какво става с любимите раби на Аллах по време на намаз и как те постигат своето искане?

Разказ: ‘Абдуллах ибни Техир, Управителя на Коросан, е бил много точен човек. Неговата жандармерия заловила няколко крадци и са му съобщили новината. Един от крадците избягал. (На негово място) един ковач бил заловен през нощта, когато се връщал от Нищепур. Той бил докаран пред управителя заедно с предтъпниците. Управителят заповядал: ‘Вкарайте ги в затвора!’. Ковачът взел абдест (религиозно измиване) и кланял намаз. Протеглнал ръцете си и се помолил: ‘О, Аллах! Ти само знаеш, че съм невинен. Единствено Ти можеш да ме освободиш от затвора. О, мой Аллах! Опази ме!’ В същата нощ управителя се събудил от сън, в който четирима силни мъже тъкмо щяли да преобърнат трона му. Той веднага станал, взел абдест, и изпълнил намаз от два рекята. Върнал се да спи отново и отново се събудил от същият сън. Осъзнал, че е угнетил някой несправедливо. (Също така и) в тази поема се казва:

Хиляди оръдия и пушки не успяват

постигнатото от сълзите, когато се зазорява.

Ножът на пушката, който кара врага да бяга

От молбата на вярващия на прах винаги става.

Я, Рабби (О, Аллах)! Единствено Ти си Велик! Ти си толкова велик, че и високопоставените и нисшите хора Те молят за услуга в беда. Тези, които умоляват само Теб получават техните искания.

В същата нощ управителят незабавно повикал директорът на затвора и го попитал дали има задържан нечестно затворник. Когато директорът отговорил: “Незнам за такъв. Но има един който изпълнява намаз, много се моли и пролива сълзи”, ковачът бил докаран при управителя. След разпит управителят разбрал, че ковачът бил невинен, поискал извинение за нечестното отсъждане и му казал: “Моля те прости ми за неправдивостта ми към теб, приеми подаръка от хиляда сребърни монети и се върни ако някога имаш някакво искане!” Ковачът отвърнал: “Прощавам ти и приемам подаръка. Но немога да се върна при теб, когато имам проблем или молба.” Когато бил попитан за причината на отказа, отговорил: “Подобаващо ли е за раб като мен, смирен човек, да оправям молитви до друг освен моят Господар, който на няколко пъти преобърна трона на Султан като теб? Чрез него постигнах толкова много молби. Как мога да се насоча към друг , докато моят Раб (Аллах) е отключил врата към Съкровищницата Му на Вечното милосърдие и разтла Неговата Дажба на Безкрайния дар за всеки? Кой Го е помолил и не е получил? Кой е отишъл при него и се е върнал без нищо? Човек неможе да получи нищо ако незнае как да поиска. Ако човек незнае как с благоприличие да се яви пред Неговото Величие, неможе да получи неговата милост.” Поема:

Всеки, който в нощта поставя главата си на прага на поклонение

Милостта на Любимия отваря хиляди врати за него без съмнение.

Рабиат-ул-Адвие ‘рахметуллахи алейха’, една от великиле евлия, чула човек да се моли, “О, мой Аллах! Отвори Твоите врати на Милостта!”. Тя му е казала: “О, ти, невежи човече! Вратата на милостта на Аллаху Теаля била ли е затворена досега, че се молиш да се отвори сега?”[Въпреки, че притокът на Милост е винаги отворен, сърцата, получателите не са винаги отворени. Трябва да се молим да се отворят!]

Я, Рабби! Ти, единствено и само Ти спасяваш всички нас от беди. Не ни оставяй в нещастие и в този, и в следващия живот! Единствено Ти си този, който изпраща всичко на нуждаещият се! Изпращай ни добри и полезни неща и в този и във вечният свят! Амин.” Превода на Рийяд-ун-насихин свършва тук.

В доклада за намаза, в началото на Китаб-ул-фикх’алал-мезхехиб-ил-арба’а пише: “Намазът е най-важния стълб на Исляма. Аллаху Теаля Го е направил заповед (фарз), за да може Неговите раби да се кланят само на Него. Сто и трети айет от сура ан-Ниса съобщава, че намазът в предписаните времена всеки ден, става фарз за Вярващите. В Хадис-и шериф се повелява: ‘Аллаху Теаля заповядва изпълнението на намаз пет пъти всеки ден. Аллаху Теаля обещава, че ще въведе в Рая (Дженнета) човек, който изпълнява намаз пет пъти на ден, с уважение и съблюдавайки условията за кланене. Намазът е най-ценното поклонение.’

В хадис-и шериф се оповестява: ‘Този, който не изпълнява намаз няма дял от Исляма!’.

Друг хадис-и шериф, цитиран в Мишкат, в Кунуз-уд-дакаик, както и в Сахихаин и Халаби, се изтъква: “Несъответствието (противоречието) между човекът и неверието е изоставянето на намаза!” Това не означава, че: ‘Човекът и неверието са две различни неща. Помежду им стои неизпълнението на намаз. Когато тази пречка изчезне помежду им, т.е. когато човек започне да кланя намаз връзката междунего и неверието се изпарява, и тъй като свързването им става невъзможно, човекът няма да стане невярващ.’ А значението на горепосоченият хадис-и шериф е: “Неверието е придобивка. Тя не съществува отделно и я има при някои хора. Хора, които са придобили неверието притежават и ‘(неизпълнението на намаза)’. А хора, които са вярващи не притежават това ‘(неизпъление на намаза)’. Разликата между човек, който е придобил неверие и такъв, който няма неверие е неизпълението или изпълението на намаз’. Следният хадис-и шериф е като заключение, “Разликата между човекът и (смъртното състояние) е ‘бездиханието’“. Човек притежаващ (смъртно състояние) не диша. Но човек, който не притежава това състояние, няма и ‘бездихание’. Когато човек не диша, се подразбира, че е мъртъв. Този хадис и шериф силно (яростно) заплашва тези, които са мързеливи относно кланянето на намаз.

Да кланяме намаз означава да осъзнаем нищожеството (нисшетата) ни пред Аллаху Теаля, разсъждавайки върху Неговото величие. Този, който осъзнае това винаги би постълвал по най-добрият и правилен начин. Никога няма да постъпва злонамерено. Намазът, изпълнен от човек, който следва своя нефс, е безплоден, дори и да е сахих. Сърцето на човек, чието възнамерение е да е в компанията на неговия Раб пет пъти на ден (всеки ден), се изпълва с ихляс. От всяко движение включено в намазът се извлича полза за сърцето и тялото. А кланяният намаз с джемаат в Джамия свързва сърцата на Мюсюлманите и набавя обич помежду им. Също така те осъзнават, че са религиозни братя един на друг. По-възрастните стават състрадателни към младите, а младите гледат с уважение към по-възрастните; Богатите стават подпомагащи на бедните, а силните – помагащи на слабите. Когато здравите не видят своите познати в Джамията отиват да ги посетят в техните домове с мисълта, че може да са болни. Надпреварват се да постигнат благата вест оповестена в хадис-и шериф: “Аллаху Теаля е помощник на човек, който подпомага своя Ислямски брат.”

Хадис-и шериф,споменат в книгата Курратул’уюн, повелява: “Ако човек не изпълнява намаз без извинителна причина, Аллаху теаля ще му даде петнадесет вида наказания. Шест от тях ще са на земята (в земния живот), три – по време на смъртта, три – в гроба, и три – при възкресението му от гроба.”

Шестте мъчения в земния живот са:

1. Който не изпълнява намаз, няма да има берекет през живота си.
2. Няма да има красотата и добрината, характерни за онези, които са обичани от Алла̄ху теа̄ля̄ .
3. Няма да получи сева̄б за нито едно благодеяние, което върши.м[Този хадис-и периф показва, че суннетите на тези, който не изпълняват фарз намазите на време, не са приети, т.е. няма да получат севаб за направените суннети.]
4. Неговите молитви(дуи) няма да бъдат приети.
5. Никой няма да го обича.
6. Добрите молитви, направени от (другите) мюсюлмани няма да бъдат полезни за него.

Мъките, които ще изтърпи по време на смъртта, са:

1. Ще умре по ужасяващ, грозен и неприятен начин.
2. Ще умре гладен.
3. Дори да пие много вода, ще умрe с болезнена жажда.

Болките, които ще изтърпи в гроба, са:

1. Гробът ще го притиска. Костите му ще се вплитат едни в други.
2. Гробът му ще бъде напълнен с огън и ще го гори ден и нощ.
3. Алла̄ху теаля ще изпрати голяма змия в гроба му. Тя не прилича на земните змии. Ще го хапе при всяко настъпване на времето за намаз. Няма да го остави и за една секунда.