Част от 9-то писмо, 3-ти том от “Мектубат-и Раббани” на муджетдита на 2-то хилядолетие (по хинджри), великият муджетдид-и елфисани Ахмед Харуки Серхенди имам-и Раббани “куддисе-сирух”:
Бисмилляхиррахманиррахим!
В седми айет на сура Хашр, се казва по смисъл:
“Каквото ви донесе Расулюллах, вземете го. А каквото ви възбрани, отбягвайте го. И се страхувайте от Аллах!“
[Изпълнението на повелите и отбягването на харамите се нарича последване на исляма.] Заповядано е да се изпитва страх от Аллаху теаля след като е повелено да се отбягват забраните Му. Това посочва, че (от двете условия, посочени в средни скоби) по-важно е второто т.е да се избягват харамите, защото страхът от Аллаху теаля е свързан с предпазването от харамите (това състояние се нарича так’ва). Так’ва (предпазванетото от харамите) е основата на религията. Отбягването на съмнителните неща, се нарича вера’. Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е казал:
“Вера’- та е стълба на религията.”
В друг хадис-и шериф е съобщил:
“Нищо не може да бъде така (ценно) както вера’-та.”
Нашата религия отдава това голямо значение на нещата от които е нужно да се предпазва, поради големият им брой и че те носят по-голяма полза. Това е така защото, в изпълнението на повелите се съдържа също и предпазване от забраните. Да се извърши една заповед, означава предпазване от неизпълнение и. Ползата от предпазването е по-голяма, защото в отбягването от неизпълнението на заповедтта няма никакъв дял за нефса. При изпълнението на ислямските повелите, нефсът също усеща наслада от това. Колкото по-малка е насладата на в едно деяние, толкова по-голяма е ползата от него, т.е. това довежда човек по-бързо до задоволството на Аллаху теаля, защото ахкям-и ислямиййе, т.е. повелите и забраните в исляма са изпратени, за да обезсилят и съкрушат нефса. Нефсът е врагът на Аллаху теаля. В хадис-и кудси се повели:
“Прояви враждебност към своя нефс, защото той е Мой враг.”……..
За прослушване на цялото писмо на турски език, кликнете тук!
