Така както печалбите не увеличават ръзъка (препитанието), така и загубите не го намаляват. Още докато бебето е в утробата на майка си, Джебраил алейхиселям му казва:
(Въобще не се тревожи! Аллаху теаля изписа твоето името върху цялото препитание, което ще изядеш през живота си. Препитанието ти е предопределено в неведомото. Предопределено е също кога и къде ще умреш. Този момент нито подранява, нито закъснява)
Дори човек да не търси своето препитание, то неговото препитание го търси. Всеки може да придобие единствено онова препитание, върху което е изписано неговото име. Така както случката на един човек който се е разболял, и за да се предпази от кеффарета (наказанието за умишлено прекратяванена оруджа), е гълтнал зрънце ориз. Но незнайно, как то е заседнало в гърлото му. Опитал се да го изкашля, да изкрещи, но напразно. Докторите заявявили: (За да се изкара зрънцето е нужна сложна операция на която сме неспособни. Най-добре върви при някой евлия и поискай помощ от него, да ти направи дуа). Човека намерил един евлия, но той му е казал: (Синко, тази работа не е за мен. На еди кое си място в Багдад има благословенна личност, върви право при него).
Къде е Истанбул, къде- Багдад….
Но тъй като става дума за здравето му се е принудил да отиде. В Багдад е намерил, този благословен човек. Съобщил му за положението си. А той му отвърнал: (Синко, тука няма да стане, този който ще ти помогне да извадиш оризовото зърно е в Бухара). Човекът много се натъжил. Помислил как да постъпи, но нямал избор. Ставало е дума за неговото здраве все пак… Пристигнал в Бухара, намерил теккето. В този момент благословеният човек извършвал сохбет на събралите се хора. Тълпата била толкова многобройна, че топлийка да хвърлят, не би паднала на земята. Седнал на прага на вратата. Тъкмо в този момент внезапно кихнал, с което зрънцето ориз изхвръкнало на земята. Наблизо едно малко котенце го грабнало и избягало. За това ли е беше това ходене на толкова места, толкова похабено време и толкова притеснения? С огромно удивление се зачудил, “Я, Рабби! Каква ли мъдрост се крие в тази работа”. Срещнал се с ходжата и го попитал за поуката от случилото се. Той му отвърнал:
(Какво да направя, че върху това зрънце ориз Аллаху теаля е предписал името на котката. За да може да изяде тази котка това зрънце, Аллаху теаля те накара да дойдеш тук чак от Истанбул).
Непременно трябва да се вярва на това, че никой не може да изяде препитанието на някой друг, както и никой не може да умре преди да си е свършил препитанието. Защо тогава работим и печелим пари?
Ехл-и суннетските учени повеляват:
(За да се спечели много севаб се налага да се печелят много пари) Тоест за да се правят много ибадети, да се раздават много книги, за да се помага и да се правят много добрини на хората, се изискват много пари. Ето с това възнамерение (нийет) трябва да се полагат много усилия за може да се спечелят много пари от хелял.