Отговор:Много красиво качество е човек да бъде усмихнат, но е мекрух да се смее на глас. В няколко хадис-и шерифа се казва:
“Ако бяхте видели Дженнета и Джехеннема, щяхте да се смеете малко и да плачете много.”(Муслим)
“Ако знаехте онова, което знам аз, щяхте да се смеете малко и да плачете много.”(Бухари)
“Многото смях убива сърцето и занижава стойността на мюсюлманина.”(Тирмизи)
“На място би било да се чуди на онзи, който се смее на глас без да знае дали Аллаху теаля е доволен от него или не.”(Е. Нуайм)
“Смехът в месджида е тъмнина в гроба.”(Дейлеми)
“Да се смеят малко, да плачат много!”(Тевбе: 82)
Расулюллах запита Джебраил “алейхисселям”, защо Микяил “алейхисселям” не се смее. Джебраил “алейхисселям” отговори:
“Откакто е сътворен Джехеннемът, (от тогава) той не се е разсмивал.”(И. Ахмед)
Хазрети Омер е казал: “Многото смях руши внушителността на човека, а онзи, който се шегува много, бива омаловажаван.”
Имам Ебу Ханифе е казал: “През живота си се засмях само ведниж, за което съжалявам.”
Яхия бин Муаз е казал: “Четири неща трябва да възпират мюсюлманина от смях: Ахиретските дела, трудностите за препитанието, мъките, породени от греховете и болката, причинена от белите.”
Когато хазрети Хасен-и Басри е видял младеж да се смее на глас, го попитал: “Синко, нима премина моста Сърат или получи гаранция за влизане в Дженнета, че се смееш така?” Оттогава насетне този младеж не бе видян да се засмее напразно!
